В Деня на българската писменост, просвета и култура и славянската книжовност писателят Георги Бърдаров отправи приветствено слово пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Той е член на журито на Х Международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” и дългогодишен приятел на Център „Алеф“.
„Честит празник на всички, може би най-светлият български празник и със сигурност най-безспорният!
Днес, в тази толкова трудна за България, Европа и света ситуация, е също толкова трудно да се говори празнично. Днес, когато в България сме крайно разделени, фокусът ни е в злобата, завистта, дребнотемието и всички погледи са приковани в политическия дневен ред, а да се говори приповдигнато и празнично изглежда преекспонирано и дори лицемерно. Но аз се чувствам празнично и ще се опитам да дам друг, различен поглед върху днешния ден. Ще споделя един мой повод за гордост и една голяма моя надежда, защото трудните времена идват и си отиват, но надеждата винаги остава.
Като демограф и писател силно вярвам, че първата и най-важна стъпка за справяне с демографската криза, а оттам и с другите кризи, е да спрем с това крайно негативно говорене за България, защото така отблъскваме младите, така им даваме послание, че няма какво да правят тук, където всичко е толкова мрачно и безнадеждно.
Точно днес мисля, че е най-добре да си припомним онези неща, които ни дават най-голям повод да сме горди, че сме родени точно тук. Те със сигурност не са свързани с победи на бойното поле и политически политкоректни решения, скрити под удобната маска на „целта оправдава средствата“. Те са свързани със знанието и силата на духа. Първото от тях са книжовните школи през златния век от развитието на България, защото ние сме един от много малкото народи в света, които в мрачните времена на Средновековието залагат на знанието и духовността.
На второ място – фактът, че в пламъците на най-ужасната война в историята – Втората световна война – нашият народ има смелостта и силата на духа да се изправи срещу злото и обединени да отстояват с риск за живота си морала и достойнството си, спасявайки 50 000 човешки живота, а добре знаем, че който спаси един живот, е спасил цялото човечество. Но днес затънали в дребнотемието на политическото ежедневие дори не се сещаме за това.
Преди години бях на посещение в Аушвиц, където има голяма карта на Европа, на която със стрелки от всички столици е отбелязано колко души са изпратени към концлагера и газовите камери. От София, разбира се, няма такава стрелка, но когато попитахме нашия гид, младо момиче, дали знае защо, тя, която от години работи там, само вдигна рамене и отвърна: „Ами сигурно сте нямали евреи“.
Това, което е сигурно за съжаление е, че сме забравили истински стойностните и достойни неща, с които можем да се гордеем. И разбира се – славянската писменост.
Ще си позволя тук да цитирам един мой много любим писател Стефан Цвайг: „Две открития на човешкия ум са първоосновата на всяко движение на земята: движението в пространството е станало възможно, благодарение на откриването на кръглото, въртящо се около своята ос колело; духовното движение – благодарение на откриването на писмеността“. Това означава, че днешният празник със сигурност ни отрежда мястото сред малкото народи в света, които задвижват колелото на прогреса и духовността на цялото човечество.
Голямата ми надежда и притеснение, обаче, са свързани с младите хора на България. Не приемам по никакъв начин и негативното говорене спрямо тях. Вярвам, че в лицето на младите хора, с които всеки ден имам удоволствието да работя в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ние притежаваме огромен потенциал! Те са едновременно глобално настроени, космополити, които нямат комплексите на предходните поколения и в същото време си обичат България по един много чист и красив начин, далеч от ксенофобията, етническите и религиозни предразсъдъци на националната епоха. Обичат и почитат изконно българското, свързано с духа, традициите и културата.
Огромното ми притеснение е да не ги повредим и тях, и да ги превърнем в това, в което се превърнахме ние – разделени, озлобени, дребни в омразата си, но дребни и в мечтите си. А голямата ми надежда е, че тези млади хора ще успеят да ни надскочат и да живеят утре в България, такава, каквато я виждат днес в мечтите си.
А както е казал Мартин Лутер Кинг: „С тази вяра ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камъка на надеждата.“ и „Когато имате да изкачвате една стълба, не е нужно да виждате върха на стълбата, не е нужно да виждате цялата стълба, просто трябва да вземете първото стъпало без страх“. Ключовата дума е страх, а страх няма там, където водещи са знанието и силата на духа. Честит празник на всички българи!“
