102 години от рождението на писателя
Хаим Давид Оливер. Български писател, журналист, публицист, сценарист… Останал в съкровищницата на българската култура с книги и филми, някои от които знаменателни за цели поколения. Любим на деца и юноши с приключенски и фантастични творби. Публицист, посветил над 20 години от живота си на темата за спасяването на българските евреи през Втората световна война.
„За хора като Оли (както го наричаха приятелите му – повечето, за жалост, покойници) трябва упорито да се припомня и пише – защото, макар и преходни на тази земя, те не се срещат често”, пише литературният историк Албърт Бенбасат в статия за kultura.bg.
„Алеф” отгръща страниците на културната ни история и припомня:
Хаим Давид Оливер е роден на 8 януари 1918 година в Кюстендил. Завършва френски колеж в София през 1936 г. През следващите две години изучава във Виена едновременно външни отношения и композиция, пеене и пиано.
След завръщането си в България през 1939 г. известно време упражнява различни професии – търговски служещ, цветарски работник, радиотехник. След влизането в сила на антиеврейския Закон за защита на нацията е изпратен в трудов лагер. През 1941 г. е арестуван и съден за нелегална дейност. Току що излязъл от затвора, отново е изпратен в лагер, където прекарва десет месеца. По-късно получава задочна смъртна присъда. Участва в антифашистката съпротива като партизанин в хасковския отряд „Асен Златаров”.
След края на Втората световна война става кореспондент на различни вестници – в. „Еврейски вести”, в. „Труд”. Работи като журналист и в Радио София. В биографията му влизат и длъжностите главен редактор на Студията за хроникални и документални филми и главен редактор на Студията за научнопопулярни филми.
През 1959 г. завършва журналистическа школа в София.
Повече от 25 години Хаим Оливер посвещава на темата за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Пише документалната книга „Ние, спасените” (1967, многократно преиздавана и преведена на няколко езика), както и сценарий за документален филм („Транспортите на смъртта не тръгнаха”, 1977) и сценарий за игрален филм, в които се стреми да представи максимално достоверно историческите факти и обстоятелства, както и да открои ключовото участие на редица български институции, организации и личности.
Литературното му творчество е богато, предимно за читателска аудитория от деца и юноши. Автор е на книгите: „Часът на надеждата” (1957), „Федерация на династронавтите” (1963), „Великият поход на династронавтите” (1964), „Комети” (1965), „Хелиополис” (1968), „Фалшификаторът от Черния кос” (1969, 1984), „Пратеникът от Елсинор” (1974), „Гол от засада” (1973), „Рицарят на Бялата дама” (1975), „Часът на невидимите” (1979), „Енерган 22″ (1981), „Оперната война” (1982), „Как станах кинозвезда (Не чак толкова смешен роман за деца и юноши, а може и за техните родители)” (1985), „Роман за един пияница” (2017).
Творчеството на Хаим Оливер се разпростира и в сферата на игралното и документалното кино. Сценарист е на филмите: „Наша земя” (1952), „Законът на морето” (1958), „Художникът Златьо Бояджиев” (1961), „Вълчицата” (1965), „Федерацията на династронавтите” (1979), „Рицарят на бялата дама” (1982), „Фалшификаторът от „Черният кос”“ (1983), „Ешелоните на смъртта” (1986). С особена популярност се ползва „Вълчицата” на режисьора Рангел Вълчанов, който за първи път у нас разработва темата за т.нар. трудововъзпитателни училища, дотогава тема – табу.
Умира на 7 август 1986 година.
„Преждевременната кончина на Хаим Оливер е ускорена от упражнявания върху него натиск да промени сценария на игралния филм „Ешелоните” (1986), като основната роля на „спасител” в него бъде приписана на Тодор Живков. Но въпреки усилията му истината е изопачена, а филмът – завършен и пуснат по екраните след неговата смърт.”, пише литературният историк Албърт Бенбасат, преподавател в Софийския университет в статия по повод издадения през 2017 година последен роман на Хаим Оливер „Роман за един пияница”.
И още:
„Роман за един пияница” остана в ръкопис, превърна се в „роман от чекмеджето”, който, за разлика от други „скрити” творби, упорито си престояваше там. И това негово изгнаничество продължи до ден-днешен, когато благодарение на издателство „Лексикон” излиза на пазара ни, за да напомни на сегашното ново поколение читатели, че писател като Хаим Оливер е съществувал; че той не се е боял да даде литературен образ на една малко или повече забранена за художествено изобразяване тема, каквато е алкохолизмът.
… Закъснял близо четири десетилетия с появата си, „Роман за един пияница” е модерен в най-добрия смисъл на думата: и проблемно, и структурно-композиционно, и стилово. Той се чете „на един дъх” и звучи съвременно, все едно е писан сега. Но което е по-съществено – със своите смели идеи тази книга в някаква степен измива очите на българската литература от тоталитарния период, която с малки изключения (посрещани „на нож” от угодническата критика) се отнасяше твърде предпазливо, предохранително към неизлечимите заболявания на бившето ни общество. Днес би било несравнимо по-лесно да се напише (а може би и издаде?!) подобен роман, стига да се намери автор, способен да го стори. И докато го чакаме и търсим, нека четем този роман, няма да съжаляваме… С него Хаим Оливер се завръща не само в литературата, но и сред всички нас…”
Източник: https://kultura.bg/
