Димитър Йосифов Пешев е роден на 25 юни 1894 г. в Кюстендил. Трети син е в семейство с шест деца. Учи в Турския лицей в Солун, но поради избухването на Балканската война прекъсва образованието си и се завръща в родния град. Висшето си образование завършва в Юридическия факултет на Софийския университет. Виден български политик в периода преди и по време на Втората световна война. През 1936 г. е министър на правосъдието. Първоначално подкрепя идеята за обвързване на България с нацистка Германия, надявайки се, че така България ще си възвърне загубените територии от войните 1912 г. – 1918 г. През март 1941 г. България подписва съюз с нацистка Германия и получава Тракия и Македония. В същото време в България влиза в сила Законът за защита на нацията и редица наредби, ограничаващи живота на българските евреи. Въпреки протестите, законът е приет от Народно събрание и подкрепен от Димитър Пешев, който е заместник-председател на НС.
През февруари 1943 г. антиеврейската политика на България ескалира, а страната подписва споразумение с Германия за депортиране на 20 000 евреи в лагерите на смъртта. Планът е д се депортират всички евреи от Тракия и Македония, а след това и останалата част от старите предели на България.
Когато в Кюстендил се разбира за готвената акция, делегация заминава за София и се обръща към Пешев, който е техен представител. На 9 март 1943 г. Пешев научава за намерението на правителството да предаде първата група от повече от 8 000 евреи от България и се противопоставя енергично. Пешев като заместник-председател на Народното събрание с още няколко от колегите си депутати отиват при Петър Габровски – министър на вътрешните работи, за да искат отмяна на депортацията. След драматичен сблъсък и разговор по телефона Габровски нарежда депортацията да бъде отменена. Пешев звъни лично на областния управител в Кюстендил, за да се увери, че нареждането е получено. Той решава да осъди публично това от трибуната на Народното събрание и да предотврати по-нататъшни изселвания. Изготвя протестно писмо и събира подписите на 42 депутати от управляващите, адресирано до царя и правителството. В писмото се изтъква, че не подателите не искат със съгласие за депортиране на свои граждани до нацистките концентрационни лагери да се опозори името на България.
Общественият протест, предизвикан от Пешев принуждава правителството да преразгледа плановете си за депортиране на евреите от България. Въпреки, че еврейската общност страда от антиеврейските закони, общността от 48 000 български евреи оцелява.
Писмото обаче води до тежки последици за Пешев – на 25 март 1943 г. той е бламиран като подпредседател на XXV Народно събрание.
След комунистическия преврат от 1944 г. Пешев е изправен пред Народния съд за участието му в прогерманско правителство. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, но след застъпничеството на еврейската общност е освободен след 1 година. Жилището му е отнето, отнето му е и правото да практикува професията си. До края на живота си Пешев живее в дома на своя брат. Умира в нищета на 20 февруари 1973 г. в София.
На 10 ноември 1973 г. Световният мемориален център на Холокоста Яд Вашем в Йерусалим присъжда на Димитър Пешев титлата „Праведник на света”.
Посмъртно през 1997 година Пешев е обявен за почетен гражданин на Израел и делото му е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците. През същата година получава посмъртно орден „Стара планина”.
