131 години от рождението на поетесата, любима на поколения българи
Днес, 28 август 2019 година, се навършват 131 години от рождението на Дора Габе / Изидора Пейсах/ – поетесата, чието име живее в сърцата на няколко поколения българи. По стар стил за рождената й дата се сочи 16 август 1886 година.
Продукция на РТЦ Варна представя живота и стиховете на Дора Габе от сборника „Почакай, Слънце“ в едноименен филм, който бе показан по БНТ 2. Филмът разкрива нежната и деликатна същност на поетесата от еврейски произход, която остава завинаги в литературната история с любовта си към Добруджа и родното, изразени чрез талантливото й перо.
Връзката на поетесата с красотата и дъхавите поля на този край белязва целия й живот. „Добруджа ме е създала, всичко, което е мое и от детство, от земята до звездите… Всичко това е очертало моя дух и навярно го е разширило. Целят Дъбовик се побира в душата ми“ – споделя в документалния филм Дора Габе.
Писателката до последно живее с просторите на Добруджа в мислите си и копнежа да разбере тайните на света и неуловимата същност на живота. Тя от малка израства сред сянката на дъбове и глог, с красотата на селските пътища, полските цветя, мелодични песни и домашната библиотека, пълна с вечните руски класици. Внучката на Дора Габе – Виолета Пенева разказва с топлина за своята баба и става основен дарител на експозицията за поетесата в село Дъбовик, създадена през 1995. В читалището там и днес могат да се видят вещи на поетесата – пишещата й машина „Континентал“, костюмът на майка й, ръкописи на стихове…
Дора Габе не само се възхищава на родната природа, но и става нейна върла защитничка. Тя преживява съдбата на хората в родния й край, когато българските земи са под румънска окупация – пише протестни писма, участва в Добруджански конгреси и събори и разгласява тежката участ на Добруджа. Говори пред европейска публика за българката литература, бит и култура. Не е учудваща нейната патриотична същност. Баща й, Петър Израелевич Габе, е български журналист и общественик. Истинско му име е Пейсах. Той взема участие като опълченец в Руско-турската война през 1877 – 1878 г и е човек с демократични разбирания, народоволец, заради което напуска Русия през 1884 г., търсейки убежище в България. През 1891 г. получава българско гражданство. Сътрудничи на вестниците „Мир“, „Воля“, „Радикал“, „Балканска зора“, „Свобода“, „Независимост“, „Буря“, „Народ“, „Ден“ и др.
Повече от разбираемо е, че Дора Габе е сред първите, заедно с Елисавета Багряна, които стъпват в новоосвободените земи в края на 1940.
Любовта й по родното никога не стихва. Журналистът Йордан Дачев отбелязва, че сборникът й „Някога“, издаден през 1983 и съдържащ 14 разказа, е връх в нейното творчество. Книгата прелита границите на българката литература – преведена е на белгийски, чешки и гръцки. Тя съдържа , спомени и преживявания и Дъбовик – една поезия в проза, плод на любовта към българското. „Този, който е роден в Добруджа или е живял под звездите й, където и да живее после, пак се връща и като болен жерав кръжи над земята си“- добавя поетесата.
Рецитирайки поемата „Почакай, Слънце“ в едно добруджанско училище, Дора получава интересен коментар. Един от възрастните граждани излиза напред и казва, че слънцето е вечен залез, то захожда. Поетесата го поглежда с усмивка и отвръща: „Така е, дядо, но трябва и да му се помолим. То и от човешки думи разбира“.
Стихосбирките „Почакай, Слънце“ и „Нови стихове“ са писани, когато Дора Габе е вече 80-годишна. Това е поезия за възрастни. Последва стихосбирката „Света е тайна“, в която Габе говори за края на света и света, който всеки носи в себе си.
Георги Костадинов, директор на списание „Пламък“ оприличава самата поетеса на слънце. То присъства толкова много в творбите й, че излъчва позитивизъм за всяко ново поколение. Списание „Пламък“ посвещава специален брой на Габе по повод 115 години от рождението й.
Но най-точната характеристика, която някой може да даде, е винаги най-близкия на сърцето човек. Съпругът й проф. Боян Пенев я описва като готова на безкористно самопожертвование, изпъстрена с най-различни нюанси, наивна с естествен интелект, предразполагаща другите, с особено чувство за животните и древните създания. „Тя обича много слънцето, ведрото небе и духовития събеседник“, споделя той.
Филмът „Почакай, Слънце“ съхранява за поколенията живата Дора Габе и стойността на творчеството й в българската и европейската литературна съкровищница.
