120 години от рождението на композитора
Чували ли сте тази песен?
„Ой, цветет калина в поле у ручья,
парня молодого полюбила я…”
Може и да не се сетите за нея, но със сигурност сте чували „Широка страна моя родная…” Припомняме ги, за да ви запознаем с техния автор Исак Дунаевски – един изключителен композитор от еврейски произход. Сътворил е 13 оперети и 4 балета, композирал е музиката към десетки филми. Създал е нов тип популярни, масови съветски песни. Стилът им се основава на градската битова музика, джаза, оперетата.
И така – кой е Исак Осипович Дунаевски?
Роден е на 18 януари 1900 година в селцето Лохвица, Полтавска губерния на Руската империя, днешна Украйна, в еврейско семейство на дребен банков служител. Учи в музика и композиция в музикалното училище в Харков, където завършва със златен медал. След дипломирането си в Харковската консерватория – класа по цигулка, става цигулар и концертмайстор в оркестъра на града. От 1920 г. е композитор и диригент в Харковския руски драматичен театър, където дебютира и като театрален композитор.
През 1924 г. се мести в Москва. Става музикален ръководител на театри, пише своите първи оперети. Следващата му творческа директория е Ленинградския мюзик-хол, където е композитор и главен диригент. От тогава датира сътрудничеството му с Леонид Утьосов – естраден певец и киноактьор. Поставя основите на стила „съветски джаз“, съчинявайки рапсодии-фантазии върху теми от народната музика, както и джазови интерпретации по мелодии на Верди, Римски-Корсаков, Чайковски. Заемства много от руския фолклор.
Заедно с кинорежисьора Григорий Александров стават създатели на жанра „съветска музикална кинокомедия” . Първият им съвместен филм „Веселите момчета“ излиза по екраните в края на 1934 г. и донася на Дунаевски широка известност. Фокстротът му в този филм се окачествява като „холивудско парче”. Впрочем, самият филм е създаден по каноните на жизнерадостните американски мюзикъли от 30-те години на ХХ век.
Дунаевски си имал неприятности за „новаторствата” – упреквали го в плагиатство, в подражание на Холивуд и „целия загниващ Запад”.
В крайна сметка работата във „Веселите момчета” възнесла композитора не само на професионалния Еверест, но и сред елита на тогавашното съветското общество – онова, което „с песен крачи из живота”.
И въпреки обвиненията, че е бил „придворен композитор” и е прославял тогавашния режим, Исак Дунаевски остава в историята като изключително талантлив музикант. През Великата Отечествена война е художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на железопътния транспорт, с който обикаля по цялата страна. Отново започва да пише на оперети. Може би така той просто е помагал на хората да останат живи в онова страшно време , внушавал им е оптимизъм и е претворявал в музика неистребимата радост, характерна за епохата, въпреки всичките й жестокости. И съвършено точно са го нарекли ”художник на човешката радост”.
В творчеството си се сблъсква с обичайните за сталинската епоха ограничения: партитурите на неговите произведения не се издават заради бюрократичното и пренебрежително отношение към „леката музика“, а в хода на борбата с космополитизма са забранени многобройни произведения на Дунаевски на еврейски теми.
„Бялата акация” е последното произведение на Исак Дунаевски – прекрасен образец на лирична музикална комедия. Композиторът пише лебедовата си песен с огромно увлечение, но смъртта го застига в разгара на работата – умира в Москва от инфаркт на 25 юли 1955 г.
Партитурата е завършена от Кирил Молчанов по скици на композитора, а премиерата е на 15 ноември 1955 г. За нея режисьорът Изакин Гришпун пише: „Колко е тъжно, че Исак Осипович не видя „Бялата акация” на сцена, не можа да стане свидетел на радостта, която даде и на актьорите, и на зрителите… Та той бе художник на човешката радост!”…
В България са поставяни две от оперетите на Исак Осипович – „Волният вятър” и „Бялата акация”.
Синът на Исак Дунаевски – Максим, роден точно 45 години и три дни след него, поема по пътя на своя баща и става популярен композитор. Завършва теоретичния факултет на прочутата ЦМШ – музикалното училище при Московската държавна консерватория. Пет години по-късно се дипломира и в теоретико-композиторския факултет на Московската консерватория със специалност композиция.
Сред песните, които създава, са хитовете в легендарния филм „Д`Артанян и тримата мускетари”, написани за спектакъл в Театъра на младия зрител в Москва.
През 1977 Максим Дунаевски създава свой поп- и рокансамбъл, наречен „Фестивал”. Но най-важната част от творчеството му е музиката към повече от 30 филма, сред които, освен прословутата поредица за мускетарите, са и „Карнавал”, „Зеленият фургон”, „Мери Попинз, довиждане!”, „В търсене на капитан Грант”, „Дванадесетте стола” и популярният киномюзикъл „Ах, водевил, водевил…”.
През май 2010 година в Театъра на киноактьора в Москва е представен най-новия му мюзикъл „Любов и шпионаж”, посветен на знаменитата Мата Хари.
Максим Дунаевски е автор и на попопера със заглавие „Саломе, принцесата на юдеите”. Бил е водещ на телевизионно предаване, посветено на оперетата, член е на журито на конкурса „Народен артист” и на експертния съвет към Обществената руска телевизия, който избира изпълнителите за „Евровизия”.
Между 1992 и 1999 Максим Дунаевски живее в САЩ, работи в Холивуд и пише музика към американски филми.
Елка Василева
По материали: https://www.bnr.bg/, https://karlmorgan.net/
Снимки: https://bg.legaltechnique.org/
