Историята на Саймън Гроновски вдъхновява композитора Хауърд Муди да я пресъздаде на сцената
Слушали сме, чели сме за това, какво се е случвало по времето на Холокоста, но има още много неразказани истории, които си струва да бъдат възкресени. Една от тях е на Саймън Гроновски, който преди броени дни навърши 90 години. Като 11-годишно момче успява да избяга от влака за концентрационния лагер Аушвиц и така оцелява. Това всъщност е единственият път, когато съпротивата успява да спре транспорт, отвеждащ европейските евреи до смъртта им и се нарежда сред най-необикновените истории от Втората световна война.
Ето какво разказва Гроновски:
„Нацистите убиха майка ми и сестра ми през 1943 г. в Аушвиц. Баща ми, който беше избягал от ареста, почина в отчаяние през юли 1945 г. Аз самият бях заловен от Гестапо на 17 март 1943 г. в Брюксел и затворен в казармата Досин в Мехелен. На 19 април 1943 г. бях депортиран с 20-ти конвой, но по чудо скочих от влака. Всичко това само защото бяхме евреи.”
Какво се случва?
Гроновски и майка му са сред 1630-те души, депортирани от град Мехелен, североизточно от Брюксел. Баща му Леон е в болница, когато германците нахлуват в дома им месец по-рано. По-голямата му сестра Ита е на 18 години е с белгийско гражданство, за разлика от останалата част от семейството. Това й дава защита още няколко месеца преди евентуално депортиране.
Саймън и майка му Чана са сред хората във влака, натъпкани като добитък, без храна и вода, с една кофа за споделяне между 50 души. Надеждата ги е изоставила. Влакът не тръгва до вечерта, когато мракът във вагона става непрогледен. Но малко след като напуска Мехелен, влакът внезапно спира близо до Бортмерберк. Саймън чува писъци на немски и изстрели. Влакът се оказва атакуван от трима млади членове на белгийската съпротива – Робърт Майстрио, Юра Ливчиц и Жан Франклемон.
Въоръжени с пистолети, мъжете използват червена хартия и фенер, за да създадат червена светлина на линията, която да накара машиниста да спре. С клещи прерязват жицата, държаща здраво вратите на един от вагоните. След престрелка с с немска охрана тримата бойци от съпротивата успяват да избягат, 17 от хората във вагона също. Саймън и майка му обаче не са сред тях. Вратата на вагона остава затворена и влакът продължава по пътя си. Случилото се обаче дава кураж на група мъже, които успяват да отворят вратата на вагона, в който са затворени. По това време Саймън спи на пода в ръцете на майка си. Тя го събужда и го избутва към вратата на вагона, когато мъжете я отварят. Той е твърде малък, за да слезе сам, затова майка му го спуска през раменете му. Преди това му дава банкнота от 100 франка, която той е скрил в чорапа си.
Цяла нощ Саймън бяга през нивите и горите. На сутринта се озовава в къщата на един белгийски жандарм, който знае откъде идва, но не го издава.
„Ако нацистите знаеха, че фламандски белгийски жандарм е защитил избягало еврейско дете, щяха да го застрелят. След това се качих на влака и се върнах в Брюксел, при баща ми”, разказва Гроновски. Католически семейства го крият и пазят от Гестапо.
От 233 души, които бягат от конвоя, 26 са убити същата вечер, 89 са върнати, а 118 успяват да се спасят. От тримата организатори на спасителната акция Лившиц е заловен и екзекутиран, Франклемон се озовава в концентрационен лагер Заксенхаузен, но е освободен през май 1945 г., а Майстриау е арестуван през март 1944 г. и освободен от лагера Берген-Белзен в края на войната.
Подобно на мнозина, преживели ужасите на Холокоста, Гроновски, който живее в Брюксел, където след края на войната става адвокат, няма желание да ги споделя. В продължение на 60 години той твърде малко говори за тези драматични събития. Един ден обаче е потърсен и помолен да опише историята си. Оттогава е канен да я разказва из цяла Белгия, особено в училищата. И той се отзовава на поканите.
През 2014 г. Саймън Гроновски се срещна с британския композитор Хауърд Муди в операта La Monnaie в Брюксел. Той му разказва на композитора историята на своето бягство и живот и завършва с фразата „Ma Vie N’est Que Miracles“. Композиторът е толкова развълнуван, че обещава още същата вечер да напише следващата си опера за Саймън. И го прави: операта „PUSH” разказва за бягството на Саймън, избутан от майка си от 20-ти конвоен влак на 19 април 1943 г.
Премиерата на операта PUSH е в Бексхил, Англия. Това е съвместна продукция с Glyndebourne Opera, създадена като обществена опера, включваща местни училища и любители певци, както и професионални оперни певци. Саймън Гроновски присъства на премиерата. PUSH е изпълнена в Солсбъри 2017 и в Чичестър 2018, а след покана от Камарата на общините на 27 януари с нея е отбелязан Деня на паметта на Холокоста. Саймън Гроновски присъства като специален гост. През март 2019 г. PUSH е представена в Брюксел в операта La Monnaie, а представлението е почетено от белгийския крал Филип и кралица Матилда. По време на локдауна през 2020 г. певци от четирите състава в Белгия и Обединеното кралство записват своите партии, за да създадат виртуален гигантски хор, който включва над 150 оперни певци.
Операта е поставена в Boortmeerbeek на 3 октомври 2021 година, девет дни преди 90-ия рожден ден на Гроновски. Определена е като шедьовър.
През лятото парламентът в Брюксел одобри издигането на паметник на тримата бойци от съпротивата, осъществили спасителната акция на 19 април 1043 година.
Източник и снимки:
https://www.theguardian.com/
https://www.emilielauwers.be/
