Първият по рода си в България Национален план за борба с антисемитизма скоро ще бъде приет от Министерския съвет. Това съобщи по време на заключителната пресконференция по проект „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазване на еврейското наследство“ директорът на дирекция „Права на човека“ в Министерството на външните работи /МВнР/ Ангел Банджов. В дискусиите по създаването на плана участва и Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“.
Планът е разработен от Дирекция „Права на човека“ към МВнР в рамките на българо-норвежкия проект. България е поела ангажимент да изготви и приеме план за борба с антисемитизма на конференция на ЕС през октомври 2021 година. Европейската комисия е приела и стратегия по въпроса.
„Страната ни заема много ясна позиция в международен план срещу проявите на антисемизизъм, включително и в ООН, и в нейните органи. Ние сме една от немногото държави, които имаме толкова ясна и последователна политика в този план“, категоричен бе Ангел Банджов.
Планът е разработен от експертна група от представители на ведомства от държавната администрация, неправителствения сектор и академичната общност. Преработван е няколко пъти, като са отчетени забележките по него. Финалният вариант е подложен на обсъждане на кръгла маса на 12 май т.г.
Българският проект за национален план е сравним с това, което се прави в международен план, подчерта Ангел Банджов. Заглавието му е абсолютно идентично с това на приетия наскоро в САЩ подобен документ. На ниво Европейски съюз половината държави вече имат одобрени национални планове за борба с антисемитизма, а в другите страни все още се разработват.
В българския план е заложен срок на изпълнение от пет години, след което той ще бъде прегледан и ако се наложи, ще бъдат направени корекции или ще бъдат приети изцяло нови документи.
„В проучването ние установихме, че като цяло имаме една по-скоро положителна картина. Нивата на антисемизитъм в България са по-ниски от други държави. В България традиционно се запазва високата степен на интегрираност на българските евреи във всеки един аспект на живота и се запазва една висока оценка към приноса на евреите за развитие на България и българското общество“, посочи още Ангел Банджов от МВнР.
Но той обясни, че и България не е имунизирана от прояви на антисемитизъм. Най-съществените, които са били отчетени при проведено социологическо проучване и по време на дискусия по въпроса, са свързани с говор на омразата, публикации в интернет, надписи върху сгради, които са свързани с българските евреи и тяхното наследство, както и отделни случаи на заплаха за физически нападения и вандализиране на собственост, свързана с еврейската общност в България.
„Ние се надяваме нашия план, който сме изготвили, да даде своя скромен принос в тази насока. В българското общество установихме, че въпреки положителните нагласи, все пак познанието на едни хора за други хора невинаги е достатъчно задълбочено. И поради тази причина ние се съгласихме помежду си, че може да се направи повече за опознаването на тези въпроси като цяло. Ние самите научихме много нови неща за нас – неща, които ние не знаехме. Оказва се, че в исторически план има много неща, които не са известни на обществото като цяло“, каза още директорът на дирекция „Права на човека“ в МВнР.
В момента проектът на Националния план за борба с антисемитизма и опазване на еврейското наследство и е изпратен чрез Съвета по развитие за междуведомствено съгласуване в Министерски съвет. Очаква се съвсем скоро планът да бъде приет с правителствено решение.
„Но се надявам всички ние да успеем да затвърдим тази българска традиция, с която много от нас и аз лично се гордеем – в България никога не е имало системен антисемитизъм. Българските евреи винаги са представлявали една неразделна част от обществото, споделяйки всички успехи и радости на българското общество. Това е тайната на нашите успехи като държава и общество“, каза в заключение Ангел Банджов.
По време на последвалата дискусия Виктор Меламед от Американския еврейски комитет за България и Северна Македония подчерта, че този проект изключително много ги вълнува. Той изказа Благодарност към Министерството на външните работи и на Дипломатическия и Държавния културен институт към МВнР за усилията, които са положили изказа Виктор Меламед от Американския еврейски комитет за България и Северна Македония. Според него социологически проучвания за прояви на антисемитизъм в България трябва да се правят регулярно – поне веднъж на всеки 2-3 години, защото само за последната година антисемитизмът се е засилил и то в световен план. Като пример в нашата страна Виктор Меламед посочи появилата се преди няколко дни карикатура на бившия външен министър Соломон Паси, която предизвика вълна от възмущение сред еврейската общност у нас.
