Министерството на образованието и науката публикува за първи път у нас „Препоръки за преподаване и изучаване на Холокоста”, изготвени от експерти от Международния алианс за възпоменание на Холокоста / IHRA/. Препоръките са в помощ на преподаватели по история и обществени науки и предлагат съвременен модел за изучаване на Холокоста в сравнителен аспект спрямо новите форми на геноцид и престъпления срещу човечеството.
В историята има много други случаи на масово страдание, престъпления срещу човечеството се извършват и днес. Ясното и добре информирано разбиране за Холокоста може да помогне на преподавателите и на учениците да разберат причините и за други случаи на геноцид, масови жестокости и нарушения на правата на човека.
„Преподаването за Холокоста има фундаментално значение. То гарантира, че паметта за Холокоста никога няма да бъде изтрита. Но страстта и знанията сами по себе си не са достатъчни. Необходим е още и политически ангажимент на правителствата, отговорност на които е да осигурят обширно образование за техните общества”. казва Катрин Мейер, изпълнителен секретар на IHRA.
Международният алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) обединява правителства и експерти за подкрепа, усъвършенстване и насърчаване на преподаването, изследването и почитането на паметта на жертвите на Холокоста и за спазване на ангажиментите, поети в Стокхолмската декларация от 2000 година.
За нито един предмет не съществува един-единствен „правилен“ начин на преподаване, няма идеална методология, подходяща за всички преподаватели и обучаващи се, правят уговорка създателите на „Препоръки за преподаване и изучаване на Холокоста”. Те обаче са изготвили Препоръките основавайки се на практически опит , за да са от полза за учителите при подготовката на собствени схеми за работа с отчитането на образователните потребности на учащите се.
Препоръките са вид методическо помагало, което предлага основните ръководни принципи на преподаването по темата. Включват радели като: Защо е необходимо да се преподава за Холокоста? Как трябва да се преподава, в зависимост от националните и местните особености и в зависимост от историческия контекст на епохата? Кои особености влияят върху формирането на решенията и кои въпроси да се изследват по задълбочено? Как да се структура основното историческо съдържание? Каква е релевантността на Холокоста спрямо въпросите на съвремието?
Авторите предлагат, наред с глобалната и националната, да се изучават и местната история и памет. Препоръчват интердисциплинарният подход, който може да обогати разбирането за Холокоста и да предизвика силни емоции и емпатия. Дават съвети на преподавателите как да помогнат на учащите се да използват критично интернет. Препоръките съдържат още списъци на ключовите термини и допълнителни източници, които могат да бъдат използвани в преподаването и изучаването на Холокоста.
„Препоръки за преподаване и изучаване на Холокоста” могат да бъдат намерени в сайта на МОН на https://www.mon.bg/bg/1.
