Не, няма грешка. Името наистина е Евреин. По-точно то е Йехуди, което значи евреин. И така – името е Йехуди, фамилията Менухин.
Сравняван с Моцарт, наричан чудо на планетата, вундеркинд, Йехуди Менухин е един от най-големите цигулари на 20 век. Нека заситим любопитството и го поставим под прожектора. А музиката му може да послушаме отделно.
Роден е в Ню Йорк на 22 април 1916 година в семейството на равин, беженец от Белорусия. Малко преди раждането му, когато семейството търсило квартира, една собственичка на жилище им казала, че не приема наематели евреи. Тогава майката на нероденото дете решила да я надхитри, като го кръсти Йехуди, което означава „евреин“.
Дали името не е дало особена енергия на момчето, но то наистина става едно от най-известните в света.
Едва на три години навлиза в света на музиката. На 7 години Менухин свири със Симфоничния оркестър на Сан Франциско, а само четири години по-късно изнася първия си концерт в Карнеги хол.
Когато е на 12 години, Менухин получава изключително ценен подарък от известния банкер и ценител на изкуството Хенри Голдман – цигулка Страдивари от 1733 година.
„Скъпи мой Йехуди, тази вечер имах възможност да се убедя, че все още се случват чудеса. Господ очевидно не е спрял да работи“. Тези думи на Алберт Айнщайн след един концерт на Йехуди Менухин, който е тогава на 16 години, илюстрират може би най-добре възхищението, което поражда младият цигулар у своите съвременници.
„Когато започнах да свиря, имах чувството, че всичко е просто инстинкт. Очевидно притежавах необходимата издръжливост, дарба и воля“, спомня си великият цигулар.
Родителите му правят всичко възможно, за да го изпратят на обучение при известния цигулар Луис Персингер. По-късно Менухин учи в Париж при румънския композитор Джордже Енеску. Следват концерти с Берлинските филхармоници и с Лондонския симфоничен оркестър, които му дават възможност да се запознае с най-известните изпълнители на онова време.
Менухин е още дете, когато сключва договор със звукозаписната компания EMI, сътрудничеството с която продължава цели 70 години. Това е най-дългият договор в историята на музиката. Когато през 1996 навършва 80 години, Йехуди Менухин има вече 110 концерта като диригент.
В кариерата му обаче има и кризисни периоди. Цигуларят преживява няколко фази, през които не е бил в състояние да свири. След една такава „дупка“, продължила година и половина, той отново грабва цигулката – и изнася над 500 концерта пред една не особено взискателна публика – по време на Втората световна война Менухин свири за съюзническите войски. По-късно генерал Айзенхауер ще каже, че неговите концерти в Европа са били от ключово значение за бойния дух и морала на войниците.
След края на войната Менухин свири за оцелелите от концентрационните лагери и заедно с Вилхелм Фуртвенглер изнася концерт в разрушения от бомбардировките Берлин. Сътрудничеството му с любимия диригент на нацистите е оценено тогава като предателство. Менухин обаче не се отрича от Фуртвенглер, а дори се застъпва за денацифицирането му. По време на турне в Южна Африка през 1950 година той се обявява против расовото разделение и настоява да свири както пред бяла, така и пред чернокожа публика.
Има една история, с която е известен Йехуди. През 1941 г., когато бил на 25 години и славата му от десетилетие е незатихваща, се присъединил на парти в Лонг Айлънд, където имал възможност да покаже стрелковите си „способности“. Макар никога досега да не бил докосвал оръжие, Йехуди го използвал както се ползва любимата му цигулка – поставил пистолета на лявото си рамо, след което успял да възпроизведе перфектен изстрел. Талантът му да се концентрира върху едно-единствено нещо и да впрегне всичките си сили, винаги е впечатлявало хората, които са имали досег с великия артист.
През различни периоди от живота си виртуозът, който през 1993 година получава титлата барон, е имал американско, швейцарско и британско гражданство, а последните си години прекарва във Великобритания.
За последен път Менухин излиза на сцената през март 1999 година. На този концерт в германския град Дюселдорф той свири заедно със своето музикално откритие – цигуларя Даниел Хоуп.
Пет дни по-късно Йехуди Менухин умира в Берлин от бронхит.
Йехуди Менухин е не само един от най-големите цигулари на 20 век. Той е и основател на редица музикални инициативи и школи. През 1977 година създава фондацията „Live Music Now“, която организира концерти на млади професионални музиканти извън големите зали – например в затвори и в болнични заведения.
Менухин е освен това автор на книги и есета, посветени на теми от света на политиката, хуманизма и екологията. Той е и един от първите притежатели на електрически автомобил във Великобритания.
Източник и снимки:
https://impressio.dir.bg/, https://www.bulgarkamagazine.com/,https://www.latimes.com/
