Прочутият ас на киното стана на 84
Американският режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант Алън Стюарт Конингсбърг, известен повече като Уди Алън, навърши 84 години. Той е роден на 1 декември 1935 г. в Бруклин, Ню Йорк. Родителите му са потомци на еврейски имигранти от Русия и Австрия. В ранните си години пише скечове и сценарии за други комедийни актьори. Впоследствие режисира сам сценариите си и играе главната роля във филмите си, като заедно с това свири на кларнет в създадена от него група.
Кариерата на Уди Алън в киното започва като сценарист. Той пише и участва в „What’s New Pussycat?“ (1965). Първата му пиеса – „Don’t Drink the Water“, се играе на Бродуей през 1966 г. Същата година излиза режисьорският дебют на Алън – „What’s Up, Tiger Lily?“. Три години по-късно е премиерата на „Take the Money and Run“, а последвалите филми – „Bananas“ (1971), „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ (1972) и „Sleeper“ (1973) демонстрират шеговития специфичен стил на Алън и го утвърждават като един от най-големите режисьори на комедийни филми.
В средата на 70-те години критиците откриват по-сериозно разглеждане на темите във филмите на Уди Алън, въпреки че те остават комедии. Примери за това са „Love and Death“ (1975) и „Ани Хол“ (1977). Именно последният, в който Алън изпълнява главната роля, печели четири награди „Оскар“, сред които и тази за режисура. До края на 70-те години с „марката“ Уди Алън излизат още филмовата адаптация на пиесата „Play It Again, Sam“ (1972), „The Front“ (1976) и „Interiors“ (1978), който обаче е провал. През 1979 г. излиза „Манхатън“, който „измива срама“.
През 80-те години са премиерите на „Stardust Memories“ (1980), „Zelig“ (1983), „The Purple Rose of Cairo“ (1985), „Hannah and Her Sisters“ (1986), „Crimes and Misdemeanors“ (1989) и „Алис“ (1990). В тях Уди Алън се опитва с променлив успех да съчетае абсурден хумор с по-реалистичен разказ, по-широк спектър от персонажи и лековати, но все пак сериозни теми.
През 90-те години Алън работи основно извън Холивуд, продуцирайки някои нискобюджетни филми. През новото хилядолетие Алън продължава да снима, като по-големи успехи постига с „Match Point“ (2005), „Scoop“ (2006) и „Вики Кристина Барселона“ (2008). И в трите изброени филма участва Скарлет Йохансон. Засега последните филми на Алън са „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“ (2010), „Полунощ в Париж“ (2011) и „На Рим с любов“ (2012).
Сред по- значимите награди на Уди Алън са:
„Оскар“ (1987 г. най-добър сценарий – „Hannah and Her Sisters“; 1978 г. най-добър режисьор и най-добър сценарий – „Ани Хол“)
БАФТА (1993 г. най-добър оригинален сценарий – „Husbands and Wives“; 1987 г. най-добра режисура и най-добър оригинален сценарий – „Hannah and Her Sisters“; 1986 г. най-добър филм и най-добър оригинален сценарий – „The Purple Rose of Cairo“; 1985 г. най-добър сценарий – „Broadway Danny Rose“; 1980 г. най-добър сценарий – „Манхатън“; 1978 г. най-добра режисура и най-добър сценарий – „Ани Хол“)
Фестивала в Кан (1985 г. наградата на ФИПРЕССИ – „The Purple Rose of Cairo“)
„Златен глобус“ (1986 г. най-добър сценарий за игрален филм – „The Purple Rose of Cairo“)
Фестивала във Венеция (1995 г. „Златен лъв“ за цялостен принос; 1983 г. награда „Пасинети“ за най-добър филм – „Zelig“)
Някои интересни факти от живота на Уди Алън:
Отказва да гледа филмите си, след като тръгнат официално по кината.
Има 14 номинации за оригинален сценарий за „Оскар“ – това е рекорд.
В испанския град Овиедо има негова статуя в реални размери.
Пише сценариите си на пишеща машина.
Уди Алън е автор на три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.
Известен е с оригиналното си чувството си за хумор. Може би затова някои негови откровения стават особено популярни и се цитират постоянно.
Ето някои от тях:
„Ако филмите ми не ми носят печалба, разбирам, че правя нещата правилно.“
Аз не съм по пиенето — тялото ми не приема никакъв спирт. На Нова година изпих две Мартинита и се опитах да отвлека асансьор и да отлетя с него за Куба.
Ако можеше Бог да ми даде ясен знак! Например, голям депозит на мое име в швейцарска банка.
Богатството е за предпочитане пред бедността, но само по финансови причини.
Талантът е късмет. Важното нещо в живота е куражът.
Брокерът е човек, който прехвърля парите ви от акция в акция, докато не изчезнат.
В Лос Анжелос вече не извозват сметта. Вместо това я преработват в телевизионно шоу.
В САЩ е трудно да се намерят нормални мъже. Всички изглеждат като Брад Пит, или Ал Пачино, или Робърт де Ниро. — за причините, поради които все по-често работи с британски актьори в своите филми
Възпитан съм в еврейската традиция, която забранява да се жениш за не-еврейка, да се бръснеш в събота вечер и, в частност да бръснеш жена не-еврейка в събота-вечер.
Вярвам във всевиждащото око, което ни следи отгоре. За съжаление, това е правителството.
Гордея се с този прекрасен златен часовник с ланец. Продаде ми го дядо ми на смъртния си одър.
Е, на мен любимото ми число е «много».
Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието.
Когато до родителите ми достигна слуха, че са ме отвлекли, те веднага дадоха стаята ми под наем.
Лъвът и агнето може и да легнат заедно, но агнето няма да спи много.
Не съм толкова нормален, колкото изглеждам.
Хумористите винаги седят зад детски масички.
„Единственото ми съжаление в живота е, че не съм някой друг.“
„Не ме е страх да умра, просто не искам да съм там, когато се случи.“
Източник: интернет
