Бети и Ана Мария са 9-годишни, когато се разделят. Те се прегръщат отново след 82 години
В продължение на 82 години Бети Гребенщиков вярва, че най-добрата й приятелка от Германия не е между живите. Но само преди няколко седмици тя влиза от плът кръв в хотелска стая в Санкт Петербург, Флорида и двете са отново заедно.
Последният път, когато Бети Гребенщиков е видяла Ана Мария Уоренберг, е през пролетта на 1939 г., когато те са били на 9 години. Тогава в училищния двор в Берлин те се прегръщат отчаяно, преди семействата им да бъдат принудени да избягат от страната и от нацистите на прага на Втората световна война.
И двете мислят, че това ще бъде последната им прегръдка. Но на 5 ноември, след повече от осем десетилетия, двете жени – сега 91-годишни, се прегръщат отново.
„Имах чувството, че се прибирам у дома“, споделя Гребенщиков.
„Беше много вълнуващо“, потвърждава Ана Мария Уоренберг. „Сякаш никога не сме били разделени.“
Историята на съдбовното им приятелство и поредицата случайни събития, които наскоро ги събраха отново, е описана в редица международни медии, включително във The Washington Post.
Оцелелите от Холокоста са се търсили една друга в продължение на години, претърсвайки бази данни и издирвайки информация от всеки, който може да знае нещо. Нямали обаче късмет, главно защото и двете жени са сменили имената си по-късно в живота.
Едва след като от USC Shoah Foundation – организация с нестопанска цел, основана от Стивън Спилбърг, която произвежда и съхранява аудиовизуални свидетелства на оцелели от Холокоста – забелязват прилики в техните свидетелства, в крайна сметка двете жени се свързват.
За първи път Бети Гребенщиков, която е една от 20 000 европейски евреи, заселили се в Шанхай, получава яснота какво се е случило с нейната отдавна изгубена най-добра приятелка от детството. След бяството на семейството й през ноември 1939 г. то се установява в Сантяго, Чили, където тя все още живее и днес.
При събиране, подпомогнато от Фондация Шоа, както и Музея на Холокоста във Флорида и Интерактивния музей в Чили, двете приятелки и семействата им се свързват отново през ноември 2020 година чрез Zoom. Говорейки на родния си немски, те се заклеват да се срещнат лично. Една година по-късно жадувана среща е осъществена.
Докато се прегръщат за първи път от 82 години, Бети споделя: „Просто имахме това чувство, сякаш никога не сме се разделяли!”
Първоначалният план бил да се срещнат във Флорида, където живее Гребенщиков, за Рош Ашана, еврейската нова година, през септември, но пандемията наложила промяна в плановете. личното До ноември обаче Уоренберг се почувствала готова за срещата и резервирала пътуването със сина си и съпругата му.
Гребенщиков се среща с Уоренберг в хотелската й стая и по думите й „Все едно се видяхме вчера“. Чувството е същото и за Уоренберг: „Беше удивително, че двама души след 82 години все още се обичат един друг!”, споделя тя.
Жените, и двете вдовици, прекарват четири дни неотлъчно една от друга. Ходят да пазаруват, споделят ястия и най-вече разговарят с часове, сякаш да наваксат загубеното време.
„Ние не сме момичетата, както когато бяхме на 9, това е сигурно, но продължавахме да се кикотим като малки деца“, казва Бети. „Беше такава радост и за двете ни.“ Освен това, добавя тя, „справихме се заедно с няколко бутилки шампанско“, защото в крайна сметка „това беше нещо за празнуване“.
Двете приятелки си разменили и сантиментални подаръци. Ана Мария донесла на Бети кукла Барби, облечена в чилийски костюм, заедно със своя снимка в рамка и някои бижута, докато Бети подарила на Ана Мария малка скулптура във формата на сърце, същата която закупила и за себе си.
„Сега и двете имаме едни и същи неща“, казва Бети, споделяйки, че държи куклата и снимката на показ в спалнята си. „Това са неща, което карат тя да си спомня за мен и аз да си спомням за нея“.
Прекарването на времето заедно се получавало съвсем естествено естествено, защото почти година те поддържали редовна кореспонденция по имейл и по телефона.
Чували се по телефона всяка неделя през изминалата година, като по време на разговора всяка седяла в своя вътрешен дворове и пиела сутрешното си кафе. Въпреки, че все едно пиели кафето си заедно, и двете са категорични, че телефонният разговор не може да замести живото общуване.
Любимата част от времето им заедно за Бети е просто „да бъдем близо една до друга и да се държим за ръце, докато вървим“, Най-важното за нея е да си спомни за старите времена и да запознаят семействата си по време на обяд. „Дъщеря й и синът ми вече също са приятели“, споделя Ана Мария. „Много съм щастлива.“
Събирането на двете жени е дълбоко вълнуващо и за служителите на Фондация Шоа, както и за другите организации, които играят важна роля за събирането на оцелелите.
„Свързването на тези две забележителни жени, след като се загубиха една друга, е истинско доказателство за надежда“, казва Кори Стрийт, старши директор на програмите и операциите и заместник-изпълнителен директор на USC Shoah Foundation. Огласяването на тяхната история е съкровище“, особено „в свят, в който надеждата е трудно да се намери“.
Оцелелите от Холокоста приятелки са съгласни с това твърдение. Пътуването им доказва, че „добрите неща могат да се случат от лош опит“, казва Гребенщиков, която планира да посети Уоренберг в Сантяго в близко бъдеще.
Двете жени, които зависят от бастуните, за да ходят, са преживели войни, борби и загуби. По душа обаче те са все същите 9-годишни момичета, които наистина се обожават.
Източник: https://www.washingtonpost.com/
