Шимон Перес (Перски) е роден на 21 август 1923 година в малкия полски град Вишнев /днес в Беларус/, където живеят около 200 еврейски семейства. Баща му Ицхак Перски търгувал с дървен материал, а майка му Сара била библиотекарка и учителка по руски език. В семейството се говорило на иврит, идиш и руски, а Шимон изучавал и полски в училище.
Повечето евреи във Вишнев били ционисти, очакващи благоприятен случай за емиграция в Палестина. Такъв момент за бащата на Шимон се явил през 1931 година. В Палестина той се замогнал от търговия със зърно и когато почувствал, че твърдо е стъпил на краката си, повикал при себе си Сара и децата – Шимон и Гершон. Така през 1933 година семейството се събрало. Всички техни роднини, които останали във Вишнев до 1941 година, загинали по време на Холкоста.
Шимон завършва гимназията Балфур в Тел Авив, след което учи в селскостопанското селище Бен-Шемен. Там пред 1945 година се запознава с бъдещата си съпруга Соня Гелман. След като се дипломира, няколко години Шимон работи като фермер в кибуците Гева и Алумот. Той би могъл да стане агроном или ветеринар, ако бе останал в кибуц, но съдбата била разпоредила друго.
Шимон станал активист на ционисткото движение е едва 18-годишен вече бил секретар на младежката организация „Трудеща се и учаща младеж”. По това време се запознал с еврейския политик и журналист, духовния лидер на партия МАПАИ /предшественицата на Партията на труда/ Берл Кацнелсон, който обърнал внимание на способния младеж. Скоро Перес станал член на МАПАИ и през 1946 година от името на тази партия участвал в работата на 22-я конгрес на Световната ционистка организация, състоял се в Базел. Това било от съществено значение за неговата политическа кариера.
За Перес Бен-Гурион бил кумир. Той се възхищавал от неговата целеустременост, аналитичен ум, темперамент на боец и най-вече – на способността му да взема решения.
В края на 40-те години на 20 век Перес започнал работа в министерството на отбраната като помощник на тогавашния генерален директор на това ведомство. Тук той открил и Бен-Гурион, тогава министър-председател. Той привлякъл Шимон към щабна работа, вместо да отбие военна служба. За това Перес дълго търпял нападките на политическите си противници. По разпореждане на Бен-Гурион 27-годишния Шимон Перес оглавил в Съединените щати мисията на Министерството на отбраната и така успешно съчетал работа и обучение в Харвард.
След завръщането си от САЩ през 1952 година 29-годишният Перес станал най-младият изпълнителен директор в Министерството на отбраната. През тези години пред него стояла задачата не само да се укрепи отбранителната способност на армията, но и да се положат основите на израелската отбранителна промишленост. На този пост Перес успял да постави под свой контрол значителна част от държавния бюджет, а постепенно и промишлеността на Израел, която започнала да изпълнява множество поръчки. Тази длъжност се явила важна степен в изкачването на Перес по политическата стълба и оказала съдействие за формирането му като лидер. В продължение на десет години служба той е играл ключова роля в създаването на авиацията, електронната и отбранителната промишленост и в реорганизацията на научно-изследователската работа във военната област.
Той положил много усилия в търсенето на източници за доставка на оръжия, които не могат да се произведат в страната. Още през 1954 г. той успял да сключи сделка за доставка на първите самолети и танкове от Франция. При това той съумял да създаде здрави връзки с френски представители на Министерството на отбраната. По-късно той съпровождал Бен-Гурион при тайната му визита в Париж за окончателно съгласуване на съвместните военни действия преди нападението на Египет през 1956 година. В края на войната Перес е награден от френското правителство с ордена на Почетния легион.
През 1959 година в Израел се провели избори за Четвърто народно събрание – кнесет. В хода на предизборната кампания Перес формулирал своето политико-техническо кредо така: „“Територия на Израел е придобита от нейните войници и селяни. Тя е ограничена откъм разширение поради присъствието на арабските страни. Развитието на Израел е в достиженията на неговите учени и инженери, системата на образование и цялостното интелектуално ниво.
Партия МАПАИ спечелила изборите и Перес бил избран в Кнесета, като заел поста заместник министър на отбраната. Той продължил да работи по разширяване на оръжейната търговия с Франция. Сключените по това време целеви споразумения улесняват по-късно индустрията при производство на израелски самолети „Рафаел“ и други нови оръжия. Перес бил основният двигател за създаване на атомни центрове в Димона и Нахал-Сорек, след което поел ръководството на ядрената програма на Израел.
Израелската преса нарекла Перес изгряващата звезда на политическия небосклон. През 1959 година като най-важното събитие в политическия живот на Израел се очертала борбата за наследството в партията МАПАИ, която се водела между „ветераните” и „малдите” за ръководните длъжности предвид предстоящото оттегляне на Бен-Гурион. Тази борба се водила до юни 1963 година, когато той окончателно отстъпил от поста глава на правителството. Премиер станал Леви Ешкол, който предложил на Перес да остане заместник-министър на отбраната, което не било добре прието от старите членове на партията.
През 1965 година Бен-Гурион напуснал МАПАИ и призовал под свое знаме най-близките си хора. Без колебание Перес напуснал поста си в министерството на отбраната и застанал до своя учител и кумир. Заедно с Бен-Гурион създал новото движение „РАФИ” и през юли същата година бил избран за негов секретар.
През юни 1967 година движение РАФИ и МАПАИ се обединили в днешната Израелска партия на труда, а Перес бил избран за един от двамата й секретари.
В състава на правителството Перес влиза след изборите през 1969 година. Временно заема поста министър по устройване на имигрантите, а от 1970 година става министър на комуникациите. На този пост предприема стъпки за усъвършенстване на линиите за комуникация, като особено внимание обърнал на телефонните и радио-връзки. Подписал споразумение за присъединяване на Израел към спътническите комуникации.но въпреки усилията му, пощенските връзки били лоши и доставката на писмо от един до друг град била по-бавна от времето на турското владичество в Палестина.
Истински голям политик Шимон Перес става след войната от Йом Кипур през 1973 година, когато Египет и Сирия, подкрепени от други арабски страни, нападат Израел. Тогава той играе централна роля вече като министър на отбраната и сигурността.
През 1976 година след скандалната оставка на Ицхак Рабин, Перес временно оглавява правителството. Впоследствие става лидер на Лейбъристката партия и огрлавява списъка на кандидатите за следващите избори…
Изглеждало, че вече няма бариери по пътя му нагоре. Точно тогава, обаче, през май 1977 година става първия преврат в историята на Израел. На власт дошла дясната партия „Ликуд” начело с Менахем Бегин. Против Перес е подета кампания, той е обвинен в откъсване от народа и елитарност, а партията му – обявена за отживелица. Именно в това време особените качества на Перес като политик и лидер се проявили в пълна сила: неговата способност за дълга и неблагодарна работа, неговият неизчерпаем оптимизъм дори в най-безнадеждни ситуации. Умението сто пъти да пада, да се изправя и да продължава отново. От мястото на падането. По капка, по песъчинка той се заел да възроди партията от пепелта. Постепенно партията се оживила, подмладила се, заредила се с енергия. Но това било процес, който изисквал време. Едновременно с това Перес оглавил опозицията в Кнесета. Редом с политическата активност в Израел той получил широка известност и зад граница. През 1978 година е избран за заместник-председател на Социалистическия интернационал.
Безславните резултати от ливанската война, умопомрачителната инфлация, оставката на Бегин наклонили везната на страната на партия Авода. Така през септември 1984 година най-после Перес седнал в креслото, в което преди него са седели такива величия, като Бен-Гурион, Шарет, Ешкол, Голда Меир…
В същата година се провели предсрочни избори, които не донесли успех на никого. Било създадено коалиционно правителство на принципа на ротацията. Първите две години кабинетът оглавил Шимон Перес, а политическият му опонент и лидер на „Ликуда” Ицхак Шамир изпълнявал длъжността вицепремиер и министър на външните работи. Вторите две години – обратното.
За краткото време, през което Перес оглавявал правителството, успял да осъществи няколко маневри, чрез които да приведе в ред оставеното му от предшествениците наследство. Оттеглянето на войските от Ливан помогнало за постигане на вътрешен мир. Жестоките икономически мерки надмогнали инфлацията. Америка отново оказала щедра финансова помощ, а редица страни от Африка и Източна Европа възстановили дипломатическите си отношения с Израел.
Перес е интелектуалецо и популярността му сред писатели и художници също е допринесла за създаването на благоприятно за правителството обществено мнение в страната. Въпреки това, за да е справедливо, трябва да отбележим, че по време на управлението на Перес не е без значение и щастливо стечение на обстоятелствата. Спадът в цените на петрола на световните пазари, поевтиняването на долара, войната между Иран и Ирак – всичко това допринесе за успеха на министър-председателя. От друга страна, през двете години на неговото управление правителството на САЩ прояви изненадващо безразличие към проблема за мирния процес в Близкия изток. А това не може да се нарече успех.
Споразумението за ротация не позволи на Перес да държи руля на управлението четири години. Но той, според много от членовете на Кнесета, за две години е направил повече, отколкото друг министър-председател би могъл да свърши за пълен мандат. Перес се проявил като неуморна, динамична личност, ясно доказваща, че притежава качествата на общонационален лидер, способен да реши най-наболелите и сложни проблеми.
Дори хората с десни убеждения признават, че Перес е отличен ръководител на правителството. Може би дори най-добрият в историята на Израел. Но много по-късно обществеността е оценила по достойнство направеното от него. Той винаги е виждал по-напред от другите. Благодарност обаче рядко е получавал.
На изборите пред 1988 г. Партията на труда беше много близо до победата. И, най-вероятно, тя щеше да спечели, ако две седмици преди изборите не се случи терористично нападение, при което в автобус били изгорени живи жена с малки деца.
В Израел терористичните атаки предизвикали прилив от подкрепа за десните партии. Тези два – три мандата, които Партията на труда е пропуснала, не стигали да се изравни с „Ликуд“. Отново било формирано правителство на националното единство. Премиер станал Шамир, а негов заместник и министър на финансите – Перес.
След това поражение към Перес отново били насочени обвинения. Опонентите говорели: „Да, Перес е изключителен лидер и политик от голям мащаб. Но не му върви. Той не може да постигне изборна победа.” Дори поддръжниците му започнали открито да заявяват, че „докато Перес стои начело на партията, тя не може да победи, че само Рабин може да се върне Партията на труда на власт.“
Рабин не чакал дълго, издигнал своята кандидатура във вътрешно партийни избори и спечелил. Партията, която Перес извадил от руините и й вдъхнал нов живот, му изменила. Но той чувствал, че със своя натрупан опит и творчески сили може да направи още много за Израел. Той успял да превърне бившата вражда между него и Рабин в честно и открито сътрудничество, дори и в дружба.
На изборите през 1992 година Партията на труда победила. В правителството на Рабин Перес заел поста министър на външните работи. С неговото активно участие през 1993 година било сключено споразумение с ООП. На Близкия Изток настъпила нова ера: появила се надежда за решаване на изглеждащия неразрешим конфликт с почти столетна история. Подписан бил мирен договор с Йордания, започнали преговори със Сирия. Съществено се подобрили отношенията с останалите арабски държави.
„Всеки политик е длъжен да си дава сметка за съотношението между прогноза и реалност. Считат ме за автор на идеите за нов Близък Изток. Признавам се за „виновен”. Аз действително мечтая за нов Близък Изток. Но той с нищо не се отличава от този, за който са мечтали моите учители Берл Каценелсон и Давид Бен-Гурион. А те мечтаеха за Близък Изток, в който не съществува вражда между араби и евреи. Питат ме: „Защо даваш земята?” Аз никому нищо не давам. Земята, за която става дума, винаги е била в ръцете на арабите. Газа никога не е била наша. Ние бяхме в ръцете на Газа…”, заявявал по-късно Перес.
Шимон Перес, както и Ицхак Рабин, станал лауреат на Нобелева награда за мир през 1994 год.
През ноември 1995 година след убийството на премиера Рабин Перес оглавил правителството и се кандидатирал на първите преки избори от Партията на труда. Историята му предоставила още един шанс: гибелта на предшественика му възвърнала симпатията на народа, а опозицията, свряна в ъгъла след масовата истерия, не смеела да подаде глава.
До изборите оставала година, но Перес се старал да използва ситуацията и решил да проведе предсрочни избори. Разчитайки на обществената подкрепа, той изобщо не се съмнявал в своята победа. Дори в нощта на преброяване на гласовете спокойно легнал да спи. Случило се така, че заспал на върха на властта, а се събудил в подножието. Изненадващо изборите били спечелени от кандидата на Ликуда Бенямин Нетаняху.
Рязката промяна на общественото мнение се дължала на проведените от палестински ислямски групировки терористични актове през март 1996 година. Партията на труда традиционно апелирала за териториални отстъпки на палестинците, но след възобновяване на терористичната дейност такава концепция вече не била актуална.
През юни 1997 Перес отстъпил на Ехуд Барак поста на лидер на Партията на труда, но останал депутат в Кнесета, както и член на парламентарния комитет по външните работи и отбраната. През 1999 година отново бил избран за депутат.
След това заел поста министър на регионалното сътрудничество в правителството на Барак, двукратно бил вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Шарон. През януари 2005 година Партията на труда след вътрешнопартийни спорове напуснала коалиционното правителство, напълно подкрепяща решението на премиера за едностранното оттегляне на Израел от ивицата Газа. Перес бил нееднократно критикуван, че е поддържал този план.
През ноември 2005 година Перес отново загубил партийните избори. След товда се присъединил към партия Кадима и в нейния предизборен списък бил поставен на второ място след Ехуд Олмерт. През април 2006 година бил избран за депутат в 17-я Кнесет. В правителството на Олмерт бил вицепремиер и министър по развитието на Негев и Галилея.
Паралелно с това имиджа на Перес в Израел като постоянно губещ политик се потвърждавал. Пет пъти на различни избори той е бил побеждаван. Имал е репутацията на „щастлинвия4 губещ” и бил наричан с прозвището „вечният втори”.
Късметът все пак се усмихнал на Перес през 2007 година. Още през 2000 година той бил считан за най-вероятният президент след Моше Кацав, в случай на негова оставка.
На 13 юни 2007 година Шимон Перес бил избран за президент на Израел. Пълномощията на президент на Израел се представителни, затова Перес не е играл водеща роля на политическата арена на страната, но благодарение на неговия авторитет престижът на тази длъжност нараснал.
Тридесет години от живота си Перес посветил на изкачване до върха на политическата и държавната пирамида. Той трябвало да води ожесточени битки в собствената си партия. Но тази борба го закалява, прави го неуязвим от лични нападки и обиди. В сблъсъци с опоненти той се е доказвал като човек, който се владее перфектно, не дава воля на емоции, гняв, наранена гордост. Той никога не е демонстрирал своето превъзходство.
Неговите поддръжници се гордеят, че Перес се отличава с бърза и оригинална мисъл и преследва целите си с непоколебима твърдост.
„Когато създадох ядрения реактор в Димона, бях наречен шарлатанин. Когато поставих основите на авиационната индустрия, много уважавани хора заявиха, че търгувам с бели слонове. Когато купих оръжие от Франция, някои от нашите политици поискаха да престана да им замазвам очите. Днес не ме интересува какво казват за мен. Знам своята задача и ще я изпълня до края”, заявил Перес.
Умира на 28 септември 2016 година, на 93-годишна възраст.
Наричали Перес „човек от бъдещето”. Израел все още не може да го разбере, твърдял той. Все пак трябва да се отбележи отвореността на Шимон Перес и неговата прогресивност. Той участвал в забавен филм, снимал се в смещна роля, но същевременно бил философ. Когато бил на 85 години, написал поема за света и я изпратил до един от порталите за поезия. Някой написал музика и така се родила една молитва за мир, която изпълнил известния италиански тенор Андреа Бочели.
Впрочем, това изобщо не е прецедент. Перес е притежавал някои заложби по наследство. Дядо му по майчина линия, равинът Гирш Мелцер, потомък на равина Хаим от Воложин, оказал голямо влияние върху него. Както Перес споделял, дядо му бил за него неизчерпаем извор на мъдрост. Благодарение на него обикнал поезията. Когато бил 9-годишен, написал първите си стихове. Някои от тях родителите му изпратили на известния поет Хаим Нахману Бялик. Баща му бил много горд, когато се получил отговор и в него националният поет нарекъл Перес надарено момче. Страстта си към поезията Шимон перес запазил за цял живот. В Израел той публикувал свои литературни произведения, в това число популярната, написана под псевдоним с женско име, серия репортажи „Из дневника на една жена”.
Превод от руски със съкращение по 112.ua и материали от Константин Капитонов
http://112.ua/statji/umer-velikiy-optimist-i-mechtatel-biografiya-shimona-peresa-338629.html
