Вал д’Изер в днешно време е прочут зимен курорт. По време на Втората световна война той е бил малко градче, в което почти нищо не се случва. Това е обаче само на на повърхността. Защото френската съпротива срещу нацистите открива точно там възможности да развива своята дейност. В това градче и едно еврейско момиче намира своето спасение чрез местния лекар, който преди да е медицински специалист, е истински човек. Не прави добрини за слава, нито за пари. А защото така разбира живота…
„Алеф“ реши да разкаже историята на доктора и спасената от него девойка.
Ето я:
Декември, 1943 година. Две еврейски момичета тихо напускат Лион и се отправят към Алпите. Югет Мюлер и сестра й Марион търсят спасение от лидера на СС Клаус Барби, който по-късно става известен като „Касапинът на Лион“ заради издирването на евреи. Те се надяват да оцелеят в градчето Вал д’Изер, което е само на няколко километра от границата с Италия.
Югет вече била бягала от Ница, където живеела, докато френският град бил под контрола на италианците. Мястото било рай за евреите, но когато през септември Италия излиза от войната, нацистите плъзнали по Ривиерата и започнали да арестуват наред. В затвора попада и майката на Югет и Марион – Едит, която била заловена при опит да набави фалшиви документи. Тя била депортирана през октомври и загубила живота си в газовите камери на Аушвиц. За гибелта й двете сестри научават едва след края на войната.
15-годишната Югет заминава за Лион при 23-годишната си сестра Марион. Живее тав, докато не се налага отново да бягат. И се насочват към малкото алпийско градче Вал д’Изер.
Планината през зимата не е най-подходящото място за укриване. Германските войници, съвсем наскоро преместени от руския фронт, били изпратени в хотел Hotel des Glaciers във Вал д’Изер. Те плячкосвали хотели и ресторанти, изгаряли хижи до основи. Местните все още наричат този период la terreur. СС също така следели за подозрителни чужденци.
Вал д’Изер през 1939 г.
Но тогава защо сестрите избрали да отидат във Вал д’Изер?
Един от вариантите е, че Марион е била посъветвана да стори това от бъдещия си съпруг Пиер Хейман, член на френското съпротивително движение.
Сестрите обаче се оказват в сериозна опасност, когато преди Коледа Югет пада и счупва крака си. Лекарят във френския курорт я посъветвал да отиде на лечение в болницата „Св. Морис” в долината, тъй като счупването е лошо.
Уплашена, че може да й бъдат зададени въпроси, които да развалят прикритието им, Марион удря доктора с юмрук в лицето.
Югет, която днес е на 92 години и живее в Сан Франциско, разказва, че докторът горе в Алпите й обяснил, че ако не се лекува, единият й крак ще остане по-къс от другия. За нея не това било проблем. Казала му, че е по-добре да е саката, отколкото мъртва.
Дълго време Югет и сестра й, която умира през 2010 година, дори не споменават дните, прекарани във Вал д’Изер. 76 години по-късно Югет решава да повдигне завесета и разкаже историята си.
Двете момичета били родени в Берлин и заминали за Франция с родителите си през 1933 година, малко след като Хитлер взима властта в Германия. Но докато Марион има фалшиви документи, Югет няма. Тя била кръстена нарочно, за да няма буквата J, отбелязваща евреите, върху личната си карта. Но само фактът, че е била родена в Берлин, можел да я прати в ареста, а след това и към смъртта, при постъпването й в болницата. От този период е останала само една снимка на Марион, намерена в стар куфар с военни книжа.
В една мъглива сутрин в Сан Франциско продължава разказа си как е оцеляла в Холокоста под лекарските грижи.
„Мисля, че прекарах шест месеца там, не мога да си спомня точно – просто знам, че бях в безопасност“, казва тя.
Изненадващо е, че самият доктор предложил да се грижи за нея.
Защо напълно непознат би рискувал живота си за тийнейджърка, която е срещнал преди малко, е мистерия. Ако нацистите го заловели, цялото му семейство щяло да бъде убито. Милостта на доктора е мистерия и за Югет.
„Когато се върнах във Вал д’Изер през 70-те, за да му благодаря, вече беше прекалено късно. Вдовицата му отвори вратата и каза, че е починал. Това беше… сега дори не мога да си спомня името му“, казва Югет пред BBC.
Д-р Фредерик Петри
Но Google бързо помага за възстановяването на паметта й. Нейният спасител се оказва доктор Фредерик Петри, който живеел в голяма планинска къща, заедно с майка си и сестра си.
„Той беше много мил – спомня си Югет. – Извеждаше ме в градината, когато времето се подобри.“
Югет
Според информация от интернет, доктор Фредерик Петри е станал кмет на Вал д’Изер и е посрещал членове на кралски семейства и знаменитости, включително принцеса Ан и кралицата на Иран. Никога обаче не е споменал, че е помогнал на млада еврейка да оцелее по време на войната.
Дъщерята на д-р Петри – Кристел не показва изненада от проявената му доброта и скромност: „Той се ръководеше от страст, но не да гипсира счупени крайници, а да се грижи за хората. Той беше изключително добросърдечен и цял живот правеше всичко за други “.
Днес Вал д’Изер се простира на пет километра по тесно планинско плато, но през 40-те години е бил малко градче с едва 150 жители.
„Къщата на баща ми беше на главната улица. Затова е било е много опасно да скрие еврейско момиче“, казва Кристел. Тя не знае защо момичета са избрали малък град като Вал д’Изер, за да се скрият, но според нея причината е същата, завела там и баща й.
През 1938 година младият доктор, страстен любител на зимните спортове, решил да се присъедини към своите приятели, някои от които дори шампиони по ски, основали курорта няколко години по-рано. Като повечето млади мъже, които държали ски училища и хотели в Алпите, той бил роден в Елзас – регион, окупиран от германците през Първата световна война.
Бащата на Кристел мразел германците, а тази омраза се засилила, когато бил пратен в лагер край Щутгарт за две години – от 1940 до 1942 година.
Когато германците пристигнали във Вал д’Изер през септември 1943 година, младите мъже и жени използвали най-могъщото си оръжие срещу тях – своите ски. Познавайки проходите добре, те създали мрежа за съпротива. Сред тях бил и ски инструкторът Жермен Матис, който е арестуван от нацистите през 1944 година и умира в концлагер на 27-годишна възраст.
Тук може би се крие причината, заради която Марион избира Вал д’Изер. Нейният бъдещ съпруг Пиер Хейман не само бил част от френската съпротива, но и също като младия доктор Петри бил роден в Елзас. Може би той е имал връзки в курорта.
Марион в Алпите
Вярвайки на доктора, Марион оставила сестра си във Вал д’Изер, за да се възстанови и се присъединила към годеника си в Тулуза. Когато се върнала се в курорта през юни 1944 година, вече била бременна и едва успявала да се спаси от есесовските изнасилвачи и убийци.
Два месеца след като сестрите напускат Вал д’Изер, градът е освободен. Членовете на френската съпротива обаче продължават да помагат на все още окупираните италиански градове в близост.
За пореден път доктор Фредерик Петри поставя живота си в опасност заради непознати. През 1944 година група британски войници са изоставени в планината от партизаните. Те нямат топли дрехи и замръзват до смърт. Когато Петри ги открива, само един от войниците давал признаци на живот. Той едва дишал, но докторът отказал да приеме, че смъртта е неизбежна. Носил го на гърба си до хижата, където заедно с майка си се грижили да него, докато войникът не се възстановил достатъчно, за да си тръгне.
След войната Марион се омъжва за Пиер. Те имат две деца, но бракът им не оцелява дълго. Марион заминава за Лондон, където „започва втория си живот“. Югет пък през 1947 година заминава за Сан Франциско, за да види баща си, който също е оцелял след войната. Там се влюбва, ражда сина си Норман и остава завинаги. Сребърният сервиз за кафе, който някога е принадлежал на майка й, заема почетно място на бюфета в елегантния й дом.
Сега Югет желае нейният спасител – доктор Фредерик Петри да получи признанието, което заслужава. Писала е до Яд Вашем в Йерусалим с молба той бъде включен в списъка на „Праведници на народите на света”.
И до днес повечето хора не знаят за историята на Вал д’Изер по време на Втората световна война и колко членове на френската съпротива са се разхождали по улиците му. Според дъщерята на д-р Петри Кристел, никой никога не е говорил за случилото се по време на войната и като следствие дори семействата, които все още живеят във Вал д’Изер, нямат представа, че членовете на френското движение за съпротива са действали в техния град. Югет се надява, че историята й ще промени това и все повече хора ще научат кои са били героите от това малко алпийско градче.
По разказ на Роузи Уайтхаус
Източник: https://www.bbc.com/
