БЕЗИМЕННА „Историята е полезна, не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето“ Ж. Б. Сей Метнал съм раницата си на едното ми рамо и вървя по коридора на училището, даже по-скоро притичвам. Бързам за любимия ми час по история. Нямам търпение, защото днес ще вземем урока […]
НОЕВ КОВЧЕГ Изпраща ги с чисти души. Втрива билкови отвари в сухите им кожи. Олюлява вкочанените им тела в ритуалния танц към отвъдното. Полага мъртвешките трупове в земята. Мълви цигански благословии. Говори им. Като залости вратата към земния свят и отвори оная към черната бездна, дълбока тъга го застига. Зашива дупки в земята, но отваря […]
Необикновени постъпки на обикновени хора Животът е изключително крехък, защото е дар, който никой от нас не е заслужил; милост, на която всеки човек има правото да се радва. Една секунда невнимание и може да ти се изплъзне. Много са факторите, които застрашават съществуването ни, но парадоксално човекът остава най-голямата заплаха за човечеството. Самозабравата, самодоволството, […]
СТУДЕН ЧАЙ И СПОМЕНИ Отпи от чашата с чай. Остави я и чинийката отдолу леко издрънча. Живителната течност все още не беше по вкуса й, трябваше да изчака малко, за да изстине. Погледна масата, закуската беше перфектна, както впрочем и всичко в Дома. Харесваше й тук – тихо, спокойно, уютно. Хората бяха професионалисти и си […]
,,СМЕТИЩЕ ЗА ДУШИ’’ Всичко наоколо е символично предание; знак, който ни говори, без да сме способни да го чуем. Всичко е наказание, възмездие, награда, предупреждение, алюзия, дори и предчувствие.,,Всичко’’ обаче не е еквивалент на физичното и осезаемото,ние сме единствения му еквивалент. Хората са ,,всичко’’ – и наказанието, и възмездието, и примирението; те са фактор за […]
Пеперудата, която трепнала с крилца Няма обикновени хора и всеки заслужава да живее. Това че продължаваме да го повтаряме в днешни дни, показва колко далеч от осъзнаването на тия думи стои човечеството. * „Пеперудка на цвят кацнала и с нектар се хранила“ Човек никога не вярва, че нещата ще опрат до него рано или късно, […]
Още една крачка Беше хладна априлска вечер. Павел Герджиков излезе от сградата и заключи. Често оставаше до късно, за да вписва данни на пациенти и да води отчет. Той сви нагоре по улица Бенковска.Случаен минувач притича от другата страна на улицата. Някъде изсъска котка. Лек порив на вятъра разроши косата му, сенките, които хвърляше луната […]
На прага Застанах пред високата стълбичка на влака и сякаш мирисът на влага и пот отвътре отприщи някакъв поток от мисли, който потисках до сега. Можеше ли да не се стигне дотук? Съдба ли беше всичко това? Или избор? Или и двете? Или нито едното? Може би бяхме просто жертви на обстоятелствата, лишени от свободната […]
Курабии със сладко от бели череши Рубин -Асен Димитров се настани удобно в кадифеното кресло в редакцията на вестник „Аарец“/“Земята“/. Сътрудникът на Гершом Шокен поднесе кафе на българина, преди самият главен редактор да влезе в помещението, където щеше да се проведе интервюто. Преди дни Димитров бе провъзгласен от израелската комисия към Държавния институт „ Яд […]
Отвъд бодливите огради Arbeit macht frei Небето беше изцапано с неоспоримо чувство на отчаяние. Наситено лилаво, преплетено с кърваво червено. И стоях под невидимото слънце. Засъхналата кръв по ръкава ми и безспорната миризма на милион тела, прикрепени към мен, не могат да се отмият. Стоя тук… и чакам навън посред нощ, студен и уплашен, за […]
