ИЗХОД Септемврийското слънце бавно гаснеше в далечината, когато внезапен порив преви украсените с есенни багри дървета, подпрели с яките си гърбове напукания, но корав зид на Багаровата вила. Портата се хлопна с трясък, а после издаде пронизителен звук, подобен на плач, изтръгнат от гърлата на несмазаните, покрити с ръжда панти. Двуетажната постройка, сякаш въздъхна уморено. […]
