Известната израелска художничка Ревека Узиел е родена в България. Част от детството й преминава в Поморие. В навечерието на празника на града – Гергьовден – тя откри своя самостоятелна изложба в Галерия „Поморие“, в едноименния град. Арт проявата събра много приятели на Ревека, известни художници от Бургаски регион и ценители на изкуството.
Колоритната експозиция включва над 40 картини и фотографии с различни техники и стилове. Изложбата е отворена за посетители до края на месец май, а арт събитието е организирано със съдействието на посолството на Израел в България, Галерия „Поморие“ и медийната подкрепа на Комуникационна агенция „Имидж Едвъртайзинг“.
Преди да отпътува от България, израелската художничка Ревека Узиел даде специално интервю за Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”.
- Ревека, защо избрахте точно Поморие за представяне на самостоятелната Ви изложба?
- Живях в този град през фашистко време, когато семейството ми беше изселено тук. Тогава бях малка, но пазя много топли спомени и чувства за Поморие. Всеки път, когато идвам в Поморие, все едно се връщам у дома – с много любов. Много обичам и това място, и хората, които срещам тук. Чувствам се щастлива.
Всичко, което виждате в Галерия „Поморие“ от моята изложба, е направено специално за Поморие. Има и много нови неща… - Виждаме колажи с плат, фотографии, живопис… А за платната „Натюрморт – 1, 2, 3“ е използван пясък. Какво Ви вдъхнови за експозицията?
- Много от картините са направени с черния пясък на Поморие. В тях е душата на този град. Експозицията от 6 платна „Поморие – черният пясък“ е създадена в Поморие. Тя изразява моите чувства от детството, когато живях тук – сред красотите на плажната ивица и морето. Тези картини са ми много скъпи.
През последните два месеца преди изложбата работих върху цикъла „Докосване до Африка“. Колажите са направени от африкански материал – плат. Материята е много красива, топла и разноцветна и от нея изработвам късче по късче хора, птици, къщи замъци…
В композицията има фотографии от Ню Йорк, красиви картини от българското село Еркеч. Аз участвах в два международни пленера на изкуствата в община Поморие – „Светът е море“ и „Еркеч“. - Какво Ви предстои след изложбата в Поморие?
- Утре ще пътувам до Ямбол, където съм родена. През юни ще участвам в международен арт форум с артисти от цял свят. Там ще се представя не само като художник, но и като лектор. Ще запозная колегите с работата ми в Уганда, където съм куратор от 22 години. В Уганда пък ще правя изложба на преподавателите от Департамента на изкуствата. Програмата ми е много наситена – след 10 дни откривам изложба в Израел. А утре се открива интересна изложба в Минеаполис /САЩ/, в която участвам. Тя е по проект „Израел – преди, сега и в бъдеще“. В културната проява сме включени 10 артисти, по специална покана от САЩ.
Отворена съм към всякакви бъдещи покани за участия. - Тази година през септември имате юбилей, 80-годишнина… От висотата на богатия Ви житейски и творчески опит, и като гражданин на света – има ли граници за изкуството, за любовта… и как са свързани?
- Ай-ай-ай! (смее се) Хванахте ме! Щастлива съм с моите 80 години. Имам студио и там много пъти съм споделяла пред моите студенти и колеги, че да бъдеш артист е нещо, като да бъдеш малък бог. Това е така, защото ние, артистите, правим от нищото – нещо. Затова не трябва да се копираме, да лъжем, а да създаваме и пресъздаваме свой индивидуален свят в изкуството с много любов. Моят свят е цветен, топъл, пъстър… като живота и любовта. Когато живееш цветно, не остаряваш.
Аз пак ще се върна в България, но през октомври, когато ще отбележа юбилея си с изложба в София.
