Когато чета любовна лирика, много често си представям картините на Марк Шагал. Тези, които наричат „летящи”, а аз назовавам „танцуващи”.
Всъщност, често се случва в една и съща картина да виждаме различни неща в различно време. И това е естествено – общувайки с изкуството ние в известен смисъл ставаме съавтори. В този смисъл някои творби на Марк Шагал са като огледало на душата. Иска ми се да бях живяла в Париж тогава, когато той е създавал своите „летящи” образи. Не е възможно, но да надзърнем в неговия свят и живот е изпълнимо.
И така – Марк Шагал, дами и господа!
Моше Захарович Шагалов се ражда на 7 юли 1887 година в Льозна, днешен Беларус. Негов прадядо е известният еврейски художник – Хаим Сегал, който е зографисал много синагоги. Рождението ме е белязано от опустошителен пожар, обхванал градчето и достигнал и къщата на родителите му. Пламъците почти облизвали леглото, в което е лежала майка му с новородения син. Успели да ги преместят с одеяло на безопасно място, но огненият ад не се е запечатал в подсъзнанието на бъдещия художник? И това да е връзката с предпочитанията му към червения цвят?
Моше израства в семейство, което изповядва хасидизма, който забранява визуалното представяне на Божиите творения. В дома им почти няма картини. Семейството е с девет деца и живее скромно. Баща му изкарва хляба на семейството в склад за херинга, а майка му работи в малък хранителен магазин. И когато се очаква най-голямото дете да помага в издръжката на семейството, не се гледа с добро око на артистичните изява на Моше. Когато той започва да рисува и изобразява фигури, чичо му, изключително набожен, отказва да се ръкува с него.
Моше, който е срамежлив и заеква, свири на цигулка и учи идиш, Тората и Талмуда. Малко са възможностите за образование на евреи, но майка му подкупва с 50 рубли директора на гимназията и той го записва. Именно там Моше вижда един ученик да рисува с молив и това е „като откровение в черно и бяло”.
Талантът на Моше все пак бил очевиден и може би затова му позволили да посещава местното художествено училище. На 21-годишна възраст заминал за Петербург, за да учи в Рисувалната школа. Пристига в големия град с 27 рубли в джоба си, които получил от баща си с думите: „Това е всичко, което мога да ти дам!” Младежът така поразява с дарбата си комисията в петербургската школа, че го приемат направо в трети курс и така спестява доста разходи по обучението си.
1907 година поставя началото на парижкия период, където Моше се превръща в Марк Шагал. Заминава за Франция с помощта на меценат, който му отпуска малка стипендия. Живее известно време в прословутата колония за художници „La Ruche“. Общува с Модилиани, Делони и Леже. Трудно е – издръжката му е само 40 рубли месечно. Той почти гладува и често съблича дрехите си, докато рисува, за да не ги съсипе.
Първите четири парижки години се смятат за най-добрия период на художника. В картините, които създава там, вече прозира Шагал, какъвто ще бъде през следващите години. Показателни са творби, като „Автопортрет със седем пръста“ „Голгота“ „Цигуларят“, „Париж през прозореца“. Причудливите фигуративни елементи, често с главата надолу, се разпределят на платното произволно и създават ефект, който понякога наподобява филмов монтаж. Често главният герой е самият художник. През този период спомените от детството и родния град са основни източници на образност за Шагал.
В Париж тогава на мода са кубизъм и фовизъм. Марк, който не знае френски, има късмет да попадне на поета Блез Сандрар, рускоговорящ. Чрез него се запознава с Гийом Аполинер и цялата бохема. Но най-големия авангард Шагал среща в Лувъра. В едно писмо той пише: „Тук, в Лувъра, пред платната на Мане, Миле и другите, разбрах защо съюзът ми с Русия и руското изкуство не се вкорениха… В Париж ми се струваше, че откривам всичко – сякаш боговете бяха застанали пред мен”. Самият Шагал бързо става важна фигура в лудия свят на модерното изкуство, а започва и да печели. Това му позволява да постави живота си на нова плоскост.
След успешна изложба в Германия през 1914 година Марк Шагал се отправя към Витебск, за да се събере с любимата си. Престоят му там се проточва заради Първата световна война и двете руски революции. Влюбените се венчават през 1915 година. Марк вече е нарисувал няколко знакови портрети на Бела Розенфелд. От тогава датира и своеобразното „раждане” на картините с летящата двойка – мотив, който става запазена марка на Шагал.
През 1922 семейството с двадесетина картини се измъква през Литва и Германия и се установява в Париж. Там се Шагал се изявява и като илюстратор на доста книги – Библията, „Осъдени души” на Гогол, „Басни” на Лафонтен. Запознава се и се сприятелява с Амброаз Волар, един от най-влиятелните търговци на изобразително изкуство на ХХ век, който му осигурява много поръчки. Той е връзката му и с други известни художници от онова време. Оттогава датира и приятелството на Шагал с Пабло Пикасо.
Следват години, през които Марк Шагал се среща и с омразата. Нацисткият режим го обявява за художник дегенерат, който подлежи на унищожение и гори негови картини. През окупацията, когато семейството пребивава в Южна Франция, Шагал е арестуван. Американският консул в Марсилия успява да го измъкне и да го изпрати в Щатите.
Когато тогавашният директор на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк разбира, че името на Марк Шагал е включено в списъка на европейските художници, нуждаещи се от убежище поради нацистко преследване, помага на семейството да се установи там. Годината е 1941-ва. Шагал рисува усилено, запознава се с нови хора и получава огромно признание. Но тежките моменти изобилстват – откъснат е от Франция, научава за пълното унищожение на родния Витебск, ужасен е от информацията за концлагерите, а през 1944 умира и любимата му Бела. Шагал спира да рисува за 9 месеца.
Съживяват го новата свобода на Европа и работата по няколко мащабни проекти – таванът на Парижката опера, витражи в европейски катедрали и Университетския медицински център в Израел, както и мозайката „Четири сезона” в Чикаго, мемориалът „Прозорец към мира” в седалището на ООН в Ню Йорк. В живота му се появява и нова любов – преводачката Вирджиния Макнийл. За кратко – тя е, която го напуска след 7 години. 33 години продължава бракът с третата му съпруга – Валентина Бродска. Тя е с него до края.
През 60-те години на ХХ век Шагал постепенно преминава към монументалните форми на изобразителното изкуство – мозайката и витража. Става най-предпочитаният художник за монументални работи по декорацията на синагоги, лютерански и католически храмове в света.
През 1973 година по покана на Министерството на културата на Съветския съюз Шагал гостува в Москва и дарява свои творби на Третяковската галерия и Пушкинския музей. През 1977 година получава най-високото отличие на Франция – Ордена на почетния легион. През 1977 година експозицията на Шагал в Лувъра по повод 90-та му годишнина е прецедент – за първи път световния музей прави изложба на жив художник.
Започнал в пламъци, животът на Марк Шагал приключва в „полет”. На 28 март 1985 г., работещ върху картината „Йов” за огромен гоблен, поръчан от Института по рехабилитация в Чикаго, след като обсъжда цветовете с майсторката по тъкане, художникът влиза в асансьора на сградата, където живее в градчето Сен Пол де Ванс, за да стигне дома си. Сърцето му спира в мига, в който асансьорът потегля нагоре!.. Умира, „летейки“ – както преди време му е предсказала циганка.
Марк Шагал оставя в наследство за човечеството великолепни творби. Националният музей „Марк Шагал”в Ница, създаден през 1973 година с участието на самият художник, е най-големият, посветен на него, в света. Освен библейските му творби колекцията съдържа още картини, скици и предмети.
През 1997 година дом-музей Марк Шагал е открит и в родния Витебск. Музеят на Израел в Ерусалим също притежава богата колекция картини на Шагал, част от които дарени от самия художник.
Малцина знаят, че Марк Шагал е писал и стихове, но само отделни стихотворения са публикувани. Лириката му е откровено интимна, а в основата й са библейските сюжети, които са неговите нравствени ориентири.
Сред словесните послания, които ни завеща Шагал, е знаменитата фраза:
„В изкуството и в живота е възможно всичко, ако в основата му стои Любов!“
Да бъде Любов!
Източници: https://www.culturespace.bg/, https://afish.bg/, https://impressio.dir.bg/
