Годината е 2002. Нобеловата награда за литература е присъдена на унгарският евреин Имре Кертес. Книгата, заради която е връчена най-престижната литературна награда в света, е „Безсъдбовност” и е почти автобиографичен разказ за съдбата на 14-годишно еврейско момче по време на Холокоста.
Книгата – дебютен роман на Имре Кертес, е издадена през 1975 година. В нея са описани личните преживявания на автора от Втората световна война и германските концентрационни лагери. Тя е част от трилогия за Холокоста, включваща още романите „Фиаско“ (1988) и „Кадиш за нероденото дете“ (1990), който е издаден и на български. „Безсъдбовност” излиза у нас излиза година след удостояването на Имре Кертес с Нобелова награда. През 2005 година по него режисьорът Янош Колтай прави впечатляващ филм.
Цялото творчеството на Имре Кертес е пряко свързано с личните му преживявания като тийнейджър, когато оцелява в нацистки концентрационен лагер. Освен Холокоста, основни теми в книгите му са диктаторските режими и личната свобода. Но макар и много уважаван като писател, световната му слава идва едва след спечелването на Нобеловата награда за литература. Мотивите за избора на Академията са: „Творчеството на Кертес отстоява крехкия жизнен опит на отделния човек във варварския произвол на историята. За него Освиенцим не е някакво изключително събитие. Това е последната истина за човешката деградация в съвременността“.
ИМРЕ КЕРТЕС е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща. Заради еврейския си произход през 1944 година той е депортиран в концлагера Освиенцим, а след това – в Бухенвалд, откъдето е освободен година по-късно. След войната работи като журналист, но през 1951 г. е уволнен и до 1989 г. се издържа от преводаческия си и писателски труд. Превежда на унгарски Витгенщайн, Фройд, Ницше и Елиас Канети.
Повлиян от следвоенните екзистенциални романи на Албер Камю и Жан-Пол Сартр, Имре Кертес е заинтригуван от съдбата на индивида, която в тоталитарна среда се решава от други. Първият му роман „Безсъдбовност”, написан между 1960 и 1973 г. , е отхвърлен за публикуване от комунистическия режим в Унгария. Творбата, първоначално пренебрегната от обществото, вижда бял свят през 1975 г.
В края на 80-те години Имре Кертес отново започва да публикува романи, в които доразвива сюжетите си от предишните книги в контекста на следвоенна Източна Европа.
На церемонията по получаване на наградата от Нобеловия комитет през 2002 г. писателят изтъква, че описва лагерите на смъртта, като показва достоверно колко ниско могат да паднат хората. След това прекарва следващото десетилетие в Берлин, където работи върху последните си творби.
Освен на Нобелова награда, Имре Кертес е носител и на множество национални и международни литературни награди, между които „Йожеф Атила“ (1989), „Сорос“ за цялостно творчество (1992), „Шандор Мараи“ (1996), „Хердер“ (2000). През 2003 година получава и „Големият кръст на Република Унгария“.
Българските читатели имат възможността да опознаят големия писател чрез четири от общо 15-те негови книги. Освен двете от трилогията за Холокоста, на български са преведени “Досието К.” (2008) и “Английското знаме” (2011)
„В този колективен свят да останеш просто човек и да издържиш като човек: по-героично начинание за момента едва ли бих могъл да назова”, казва в едно интервю Имре Кертес.
И още:
„Не е наложително да си жертва на балканската война или гладуващ сомалиец, за да стигне до тебе отчаяният вик на света – и да разпознаем в него собствения си глас.”
„Ако човек реши да се бори, той трябва да знае за какво се бори. В противен случай няма смисъл. Човек обикновено се бори, за да се сдобие с власт. Или пък, защото въпросната власт заплашва живота му.”
Цитираме думите му и тук като почит към паметта му и тема за размисъл във време, което също ни подлага на изпитания.
Източник: https://glasove.com/, https://anna-bpguide.livejournal.com/
http://archive.hadashot.kiev.ua/
