100 години от рождението на легендарната актриса
Познатата непозната. Така може би ще определи Симон Синьоре човек, който не познава актрисата извън филмовите й превъплъщания. Много е писано за личния й живот, особено за връзката й с Ив Монтан, който е с нея, докато смъртта ги разделя.
Нека днес, в деня, който се е родила, й окажем почит, припомняйки няколко ключови епизода от нейния живот.
Дали еврейските корени на тази изключителна жена са в основата на някои етапи от житейския й път, или тя просто е с особена чувствителност към неправдите в битието?
„Може да бъде изненадващо, че Симон Синьоре, легендарната френска актриса, известна преди всичко с неостаряващата радикална чувственост, която донесе на екрана, заслужава да бъде включена в пантеона на истински еврейски герои”, пише Санди Флитърман- Луис в Jewish Women`s Arhive.
Eврейският отпечатък върху нейната дейност, както на екрана, така и извън него, е малко видим за широката публика. Той изпъква главно в проектите, които Симон Синьоре предприема през последното десетилетие от живота си. Разчитаме го най-вече в нейната автобиографична книга „ Носталгията не е това, което беше” и силно аплодираният й роман „Adieu Volodia“, който пресъздава с изключителна чувствителност емигрантския живот в Париж от 1919 до 1945 година.
Рожденото име на актрисата е Симона Анриета Шарлота Каминкер. Фамилията Синьоре, с която е известна, е всъщност девическото фамилно име на нейната майка. Според биографите й, тя прибегнала към тази промяна по време на Втората световна война, за да избегне проблеми с немците – фамилията на баща й – Каминкер, им звучала „еврейски“.
Малката Симон се ражда на 25 март 1921 г. във Висбаден, Германия. Баща й е журналист и художник-пътешественик. По стечение на обстоятелствата детските години на Симон преминават в Париж. По време на окупацията на Франция през Втората световна война семейството се премества в Лондон. Симон си намира работа като стенограф и журналист, преподава английски и латински, за да подпомага семейството. Записва се на курсове по драматично изкуство. Още там е забелязана от режисьорите Марсел Карне и Ив Алегре, който става неин съпруг. Успехът й идва именно с филма на Ив Алегре „Демони на зората” с който става известна в цяла Франция. Международна известност получава през 1953 г. с филма „Тереза Ракен“.
Филм след филм, ръка за ръка с втория си съпруг Ив Монтан – партньор и на снимачната площадка и в живота, се натрупва дълга поредица от впечатляващи филми. Роят се и наградите…
Героините, претворени от Симон Синьоре, са които 87. Кулминация в артистичната й кариера е филмът „Път към висшето общество“ /1959 г./, за който е наградена с най-престижните награди в света – „Сезар“ от Кан и американския „Оскар“.
След 60-те години Симон Синьоре коренно променя амплоато си – от изкусителна, но хладна красавица на екрана, изведнъж я виждаме в ролята на пленничка в нацистки концлагер в „Смъртно опасно дело“, участничка в Съпротивата по време на войната. Изобщо героините й стават обикновени жени от народа с драматична съдба. През 1977 г. се снима във филма „Целият живот е напред“, който й донася нова колекция от награди. Това е вторият й грандиозен професионален успех, сравним с успеха на „Път към висшето общество“.
Последното голямо международно признание й носи филмът „Котката”, в който заедно с Жан Габен изпълняват главните роли. И двамата са отличени за тях със „Сребърна мечка“.
Междувременно двойката Синьоре-Монтан става известна и със своята ангажираност с каузи за социална справедливост и човешко освобождение. Те започват все по-често да реагират на политическите събития по света. Срещат се с първия президент на Израел Бен Гурион, пишат протестно писмо до съветския посланик в Париж във връзка с нахлуването на войските на Варшавския договор в Прага и т.н. Симон Синьоре се включва в прочутия „Манифест 121” в подкрепа на борбата на алжирците срещу колониалната политика на Франция.
Предричат на Симон Синьоре блестящи изяви и като писател. Романистката Маргарет Дюрас казва за нея: „Тя беше кралица. Тя освободи Франция от всичките й ограничения”. Но… не било писано.
Симон Синьоре угасва тихо през септември 1985 година от нелечима болест.
Източници: https://impressio.dir.bg/, http://drugotokino.bg/, https://jwa.org/,https://www.chr.bg/
