Последната книга на писателя – сборник есета „Потъналите и спасените” ще излезе у нас в началото на август.
На 31 юли 1919 година в обикновено еврейско семейство в Торино се ражда Примо Леви – бъдещият химик, мислител, писател и преводач. Житейската му съдба е интересна не само за литературните историци, а и за всички, които биха поискали да открият кой стои зад автора на уникална книга като „Периодичната система”. Това необикновено произведение, а и други негови творби, нарежда Примо Леви сред най-проницателните мислители на ХХ век.
Още от дете Примо Леви е привлечен от химията. Точно на тази наука той посвещава младостта си – завършва химия с отличие в родния си град през 1941 година, а година по-късно започва работа в швейцарска фармацевтична фирма със седалище в Милано. Интересите му обаче са насочени и в друга посока – към литература и етика.
40-те години на 20 век са мрачни и тежки за евреите в Европа. В Италия Холокостът е факт. Гоненията на евреите изпращат Примо Леви в отряд на съпротивата, където постъпва на 8 септември 1943 година. Само два месеца по-късно той е заловен. Първоначално е изпратен в концентрационния лагер Карпи-Фосоли, после попада в ада на Аушвиц. Като по чудо остава жив и освободен от Червената армия в началото на 1945 г. Минават девет месеца, докато се завърне у дома – обратния път го води през Полша, СССР, Румъния, Унгария и Австрия. През 1948-а започва работа в торинската фабрика SIVA – Италианско дружество за бои и сродни продукти, където остава през следващите 30 години.
Химик по професия, но писател по призвание, Примо Леви пресъздава в книги своите преживявания и размисли. Почти едногодишното му пленничество в Аушвиц е в основата на „Нима това е човек?“, където е наблюдател и участник в човешката трансформация. По обратния път към родната Италия след спасението си създава „Примирието“.
Първата му книга „Нима това е човек?“ минава почти незабелязана. Когато обаче е преиздадена през 1958 г. , тя се превръща във всепризнат жалон на световната литература, философия, антропология. Наричат Леви “Данте на нашето време”, “един от великите писатели на ХХ в. редом с Пруст, Джойс и Елиът”, “един от достигналите най-широка публика и отзвук свидетели на най-страшното човешко крушение…”. А самият Леви определя себе си така: “Аз съм обикновен човек с добра памет, който попадна в един въртоп, измъкна се от него повече благодарение на късмета си, отколкото на качествата си, и оттогава храни известно любопитство към въртопите, големи и малки, метафорични и материални…”
Втората книга „Примирието”, излязла от печат през 1963 година, предизвиква режисьора Франческо Рози да направи едноименен филм. Кинотворбата е високо оценена, през 1997 година получава престижната награда „Давид на Донатело“ за най-добър филм. На български книгата е издадена през 1995 г. в един том с „Нима това е човек“.
Следват сборниците с разкази „Естествени истории” (1966) и „Формална грешка” (1971), но едва „Периодичната система” (1975) предизвиква отново всеобщия възторг. Книгата съдържа 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи – Аргон, Титан, Живак, Ванадий… В нея Примо Леви разказва личната и семейната си история така, че разказаното да стигне далеч извън пределите на конкретните събития и хора и да не остане чуждо никому. „Периодичната система” е публикувана и на български език с предговор от историка Фабио Леви и интервю с Примо Леви.
След 1977 г. Примо Леви се посвещава изключително на писателска дейност. Публикува сборника „Ключът звезда” (1978), който му носи най-престижната литературна награда в Италия „Стрега”. През 1982 година излиза романът му ”Ако не сега, кога?”. Писателят се завръща към темата за Аушвиц в „Потъналите и спасените”, която излиза през 1986 година.
Година по-късно, на 11 април Примо Леви се прощава с живота при падане от висока стълба. Версията за смъртта му и до днес остава загадка –нещастен случай, или самоубийство?
“След цял живот примерно поведение в обществото, той е изморен да бъде образцовият оцелял, човекът, който никога не губи контрол… – пише през 2002 г. Иън Томсън, биограф на Примо Леви.
През 2006 г. Кралският институт на Великобритания избира „Периодичната система” за най-добрата научна книга, писана някога, като я предпочита пред ред фундаментални научно-популярни четива, включително „Пътешествие около света с кораба Бигъл“ на Чарлз Дарвин и „Себичният ген“ на Ричард Доукинс.
Предстои да излезе от печат на български последната книга на Примо Леви – сборникът от есета „Потъналите и спасените”. Текстовете са в превод на Нева Мичева, която има опит с творбите на Леви от „Периодичната система”.
„Потъналите и спасените“ е размисъл над всичко дотогава – от личния му лагерен опит до опита (и паметта, и поуките) на Европа и човечеството въобще в десетилетията след Втората световна“, споделя преводачката. Очакваме книгата да е по книжарниците в началото на август.
Източник и снимки: https://ruinformer.com/, https://www.wikiwand.com/, https://elpais.com/
