Близо 80 години по-късно бившият германски концентрационен лагер Аушвиц продължава да изпълва посетителите със страх. И недоумение: Как човешки същества са способни да причинят това на други хора? Нацисткият концлагер от Втората световна война е запазен така, както са го заварили съветските войски през януари 1945 година и е превърнат в музей на човешката жестокост.
Надписът „Трудът освобождава” посреща посетителите. И малко по-късно те са убедени – робският труд „освобождава” от живота.
Два реда триметрови телени огради, по които някога е протичал електрически ток, застрашително надвиснали охранителни дървени вишки, газови камери, крематориуми, медицински експерименти, безброй тухлени постройки, зад чиито стени са се разигравали нечовешки жестокости. Незабавно унищожение или робски труд. Ужас, тъга и безнадежност. Огромни витрини с вещи на загиналите концлагеристи смразяват сърцето – четки, гребени, куфари, обувки – стотици от тях са детски. И шокираща витрина с 2 тона човешка коса, обръсната от умъртвените преди да бъдат кремирани, за да бъдат изтъкани от нея платове или въжета. А край тях бяла спретната къща, в която комендантът на лагера Рудолф Хьос е отглеждал своите 5 деца.
Аушвиц е музей на Ада. Създаден е, за да почете жертвите на нацисткия терор, но и като предупреждение на човечеството.
Пътят към смъртта
Близо 2 млн туристи ежегодно посещават Държавния музей Аушвиц – Биренау, който се намира край малкия полски град Освиенциум. На 10 октомври 2024 г. отличени за своите творби в литературния конкурс на „Алеф” младежи посетиха мемориала. Йоана Стоянова, Полина Динчева, Кристиян Джамалов, Ясен Янев и Симеон Добрев преминаха през „Места на памет“ по покана на Полския институт в София към Посолството на Полша у нас.
Учениците се срещнаха със заместник директора на музея АнджейКацожик, ръководител на образователния отдел в музея.
„За мен работата, която вършим тук, е много важна. Защото знам, че механизмите които са довели до тези събития, в бъдеще могат да бъдат избегнати точно чрез нашите образователни дейности. Музеят е създаден 2 години след края на Втората световна война по предложение на малцината оцелели в концлагера. Ние трябва да разказваме това, което се е случило тук на младите, за да не се повтори. Затова сме разработили мащабна образователна програма, в която включваме и много доброволци”, разказа Анджей Кацожик, ръководител на Образователния отдел в музея.
На хората от 21 век тъжната история на Аушвиц трябва да се разказва по различен начин, каза на българските младежи Анджей Кацожик. В дясно на снимката – Мария Михайлова от Полския институт в София
Четирима студенти – българи са работили като доброволци в Аушвиц
Край Аушвиц I е изграден модерен хостел, който приютява всички доброволци, пожелали да се включат в образователните програми на музея. Неотдавна тук доброволно са работили и четирима българи – студенти в Полша. Сред доброволците преобладават поляците, но има и млади хора от цяла Европа, дори от Япония. Много от тях след това остават на работят в музея, уточни Анджей Кацожик. С онлайн с доброволен труд се включват млади хора от цял свят.
Ако станете студенти в Полша сте добри дошли като доброволци при нас, покани учениците от България Анджей Кацожик
Младият автор Ясен Янев представи инициативите на „Алеф” за съхраняването на паметта за Холокоста и литературния конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Той подари сборник с наградени в конкурса разкази, преведени на английски език.
Отскоро е разработена и нова образователна програма – в реално време гид се свързва онлайн с определен училищен клас и развежда учениците из музея като използва документи, записки и разкази на бивши концлагеристи. Чрез сътрудничество със Световния еврейски конгрес в проекта се включват ученици от различни части на света, включително и от училища в София.
Изтребление на хора в невъобразими мащаби
Аушвиц е най-големият от седемте концентрационни лагера, организирани от нацистите, разположен върху 40 кв. километра. Състои се от три основни лагера и почти 50 подлагера. Само за 5 години, между 1940 г. и 1945 г. , най-малко 1,3 милиона души са били депортирани тук. От тях 1,1 милиона са убити. Сред жертвите са около 1 милион евреи, 74 000 поляци без еврейски произход, 21 000 роми, 15 000 съветски военнопленници и между 10 000 и 15 000 други.Сред малцината оцелели са Ели Визел, Примо Леви, Кертеш, които разказват за жестокостите и превръщат Аушвиц в паметник на човешката жестокост.
Първоначално лагерът е изграден като затвор за полски политически затворници край градчето Освиенциум. През септември 1939 г. районът е окупиран и анексиран от Германския райх. През 1940-та СС под ръководството на Хайнрих Химлер без допълнителни строежи превръща затвора в лагер, наречен Аушвиц I. По-късно към него се добавя и огромната площ на лагера за унищожение Аушвиц-Биркенау (Аушвиц II) – най-големият елемент в системата на лагера, който включва както концентрационен лагер, така и център за убийства. Аушвиц II Биркенау се превръща в основен обект на „окончателното решение на нацистите по отношение на еврейския въпрос“ по време на Холокоста.
„Отсега нататък вече ще могат да се изгарят по 4756 трупа в рамките на 24 часа“, докладва в Берлин строителният ръководител на Аушвиц, оберщурмбанфюрерът от СС Карл Бишоф, след като през пролетта на 1943 година са пуснати в експлоатация допълнителни пещи в новоизградените крематориуми, а химикалът „Циклон Б“, първоначално разработен да бъде използвана като пестицид, е изпробван в газовите камери върху един от докараните конвои 1100 съветски военнопленници, жени и деца.
70 % от пристигащите в Биркенау веднага са били унищожавани. Направо от влаковите композиции, на рампа с три коловоза, неспособните да работят деца, старци, болни хора, са били изпращани директно в близките газови камери и убивани – понякога по 800 души наведнъж само за 20 минути. Недалеч от газовите камери са били денонощно работещите крематориуми . Там работели затворници, които са нямали право на избор и често били избивани и подменяни с нови, за да има по-малко свидетели. Прахът на убитите бил разпръскван в близките езера. Много от тези, които не са обгазени в камерите, умират от глад, принудителен труд, болести, индивидуални екзекуции и медицински експерименти.
Тягостно и мъчително е посещението във фабриката за смърт Аушвиц. Нечовешката жескост и усещането за безнадежност те превземат постепенно, докато обхождаш мемориала, въпреки, че не всички „инструменти” за смърт са съхранени. Вървиш край руините на газовите камери, останали след като нацистите са се опитали да ги унищожат при изеглянето си от Полша в края на войната – осъзнавали са какво вършат, въпреки фанатизма си.
Извървяваш влаковата линия към изхода на лагера и се питаш: може ли един свят с Аушвиц да бъде поправен? Как може да бъде направен по-добър?
