Българските институции провеждат последователна политика и предприемат необходимите мерки за противодействие на антисемитизма и всички други форми на расизъм, дискриминация и ксенофобия, включително посредством наказателното право. Националното законодателство е приведено в съответствие с разпоредбите на Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета на ЕС от 28 ноември 2008 г. относно борбата с някои форми и прояви на расизъм и ксенофобия с наказателно правни средства.
В Наказателния кодекс (НК) расистките или ксенофобски подбуди са предвидени като квалифициращ признак при убийството (чл. 116, ал. 1, т. 11 НК) и нанасянето на телесна повреда (чл. 131, ал. 1, т. 12 НК), което е свързано с налагането на по-тежки наказания на извършителя. Квалифицирани като престъпление са и случаите, в които расизмът и ксенофобията засягат трудовите права на гражданите. Съгласно чл. 172 от НК се предвижда наказание за лице, което съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения.
Следва да се отбележи още, че НК съдържа разпоредби, криминализиращи проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология (чл. 108 НК), както и оправдаването, отричането или грубото омаловажаване на извършено престъпление против мира и човечеството, което е извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност (чл. 419а НК). Подбудителството към такова престъпление също е наказуемо.
Що се отнася до наказателното преследване на речта на омраза, то е уредено в чл. 162 – чл. 164 на Глава III “Престъпления против правата на гражданите“ от Особената част на НК. Член 162, ал. 1 предвижда наказания за подбуждане и проповядване към дискриминация, насилие или омраза въз основа на раса, националност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация (което включва и Интернет). Съгласно ал. 2 от същия член се наказват всякакви действия на насилие или увреждане на имуществото на лица, въз основа на раса, националност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения. Ал. 3 от чл. 162 криминализира създаването или ръководенето на организации или групи, извършващи дейности описани в предходните алинеи, а ал. 4 криминализира членството в такива организации и групи. Чл. 163 предвижда наказание за лицата, които участват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с тяхната раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност, като расистките и ксенофобските мотиви са разглеждани като утежняващо обстоятелство при оценката на степента на престъплението и налаганите наказания. Чл. 164 предвижда наказание за лица, които проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин.
Престъпленията от омраза могат да бъдат докладвани на властите по общия ред на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), предвиден за докладване на престъпление. Съгласно чл. 208 от НПК законни поводи за започване на разследване са: 1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление; 2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; 3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление; 4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление. Всеки може да докладва в полицията за престъпление, което му е станало известно.
Националният план за действие за борба с антисемитизма и опазване на еврейското наследство ще бъде реализиран посредством три оперативни цели (1) противодействие на съвременните прояви на антисемитизъм; (2) опазване на еврейското наследство и (3) образование, изследване и възпоменание. За всяка от тези оперативни цели са планирани мерки, чрез които да бъде постигнато тяхното осъществяване.
Необходимите средства за реализиране на конкретните дейности и ангажименти за изпълнение на Националният план за действие ще бъдат осигурени в рамките на разходните тавани на министерствата и ведомствата, отговорни за реализирането на съответните инициативи.
Електронната система за борба с антисемитизма „Подай сигнал” е създадена по проект „Младежи за толерантност: методи и добри практики в борбата с антисемитизма и езика на омразата” на Център „Алеф“ и Националния съвет за научни изследвания, Институт по образователни технологии в Генуа, Италия. Проектът е подкрепен от Европейската мрежа на практикуващите срещу антисемитизма (EPNA) и финансиран от Германското федерално външно министерство.
