Васили Иванович Иванов е роден е на 13 януари 1896 година. Той е българин по произход, но живее в Одеса. През 1930 г. се оженва за Сара Теплич, еврейска вдовица. Дъщерите й от първия брак – Женя, Шейва и Фира са тинейджърки и са привързани към втория си баща. Наричат го „татко . През 1932 г. им се ражда дъщеря — Ала. Три години по-късно ги сполетява нещастие – 11- годишната Фира е убита при инцидент. Сара се разболява от мъка, губи работата си, изпада в депресия. Грижата да семейството изцяло пада на плещите на Васили.
В навечерието на войната между СССР и нацистка Германия по-големите дъщери на Сара вече са женени. Женя има двама малки сина, а Шейва е бременна с първото си дете. Васили и семейството му все още живеят в Одеса, в помещения на фабриката, където Васили работи като мениджър производство. Той е отговорен за активите на завода и по тази причина не може да евакуира семейството си на изток във времето.
Германските и румънските войски влизат в Одеса на 16 октомври 1941 г. На 21 октомври Женя, съпругът й и бебето Марик са изведени и конвоирани, заедно с други евреи, по посока на пристанището. Там са убити в складовете. Случило се е по-големият, двегодишен син на Женя да е при баба си в този момент и по този начин е оцелял от клането.
В опит да спаси семейството си Васили се премества в дома на сестра си Надя. През следващите 6 месеца той полага огромни усилия за прикриване на Сара, Шейва, Алла, Фима и новородената Дина, дъщеря на Шейва. Когато вече е възможно да остане при Надя, Василий прехвърля Шейва и бебето й в село Кубанка, където братовчед му Фьодор Серяк ги посреща. За останалите открива празна къща в село Протопоповка, която ремонтира и обновява. Те водят там спокоен живот няколко месеца, докато един ден се появяват румънски жандармеристи. Хващат Сара и започват да я бият. Васили се втурва да защити съпругата си от побоя. Те, доволни от това, което са направили и от златния пръстен, който са взели, му казват да подготви пари за следващото им посещение.
Малко след това семейството бяга обратно в Одеса. До април 1944 г. Васили и неговите роднини крият Сара и децата с риск за живота си. След края на войната спасителят приема Фима, който е останал сирак, както и Дина, дъщеря на Шейва. Преживяното оказва влияние върху здравето на Сара и тя умира рано — през 50-те години. Дъщеря му Ала и доведената му дъщеря Дина заминават за Израел. Васили Иванов умира през 1973 год. в Одеса.
На 17 юни 2007 г. Световният мемориален център на Холокоста ЯД ВАШЕМ присъжда на Васили Иванович Иванов титлата „Праведник на света”.
