Йоана Стоянова – носител на първа награда в XI конкурс на Алеф разказва за преживяното и наученото по време на тематичната обиколка “Места на памет в Полша”

Пътуването бе организирано и финансирано от Полски институт в София / Instytut Polski w Sofii в сътрудничество с Министерството на външните работи на Република Полша.

ДЕН 1 – 06.10.2024

Дъждът отвън звънтеше, а отвъд стъклените врати се чуваха смесените гласове на пътници и техните куфари. Пристъпих прага на летището – за първи път сама… 16:00 часа, под информационното тъбло – това беше уговорката. Там трябваше да се срещна с ‘‘моите хора“, макар че все още не познавах всички лично. Поогледах се и видях познато лице в далечината – Симеон! Както винаги, пръв, подранил с двайсет минути преди уговорения час. Дотичах при него спокойна, че вече не съм сама. Скоро дойде и Милена – жената, която ни взе под крилото си за тези четири дни и със спокойствие и светла усмивка ни приведе през красивия и интересен свят на полската история и култура. Бързо се събрахме всички – една шарена, разнообразна група, допълваща се с хора от различни възрасти, градове и сфери. Запознахме се и след няколко проверки – на паспорти и багаж, вече бяхме в самолета, готови да поемем към дългоочакванта Полша. В самолета имах възможност да опозная момичето, което в началото на пътуването ми беше непознато, а в края вече чувствах като приятелка, която познавам от години – Поли! Говорихме си, смяхме се, силно хвщахме ръце, когато самолетът неочаквано кривваше…

…

Бавно се приземявхме над спящата Варшава. Стотиците сгради под нас блещукаха като светулки в гора и ме изпълваха с нетърпение да ги опозная отблизо.

След като кацнахме, отвън ни чакаше шофьорът ни за идните четири дни. „Welcome to Poland!”, поздрави ни той и ни поведе към автобуса. Развълнувана, краичх бодро напред, любпопитно оглеждайки всичко около мен.

ДЕН 2 – 07.10.2024

Станахме рано, но предвкусвайки днешната програма, бързо се заредихме с нова енергия. Първата ни спирка беше Музеят Корачакянум, където ни посрещна любезната Марта Чешелска. Тя ни разказа историята на музея, който всъщност е бивш дом за сираци на Януш Корчак. Разкри ни живота и същността на Корчак, както и атмосферата в сиропиталището. Освен исторически урок, тя ни предложи и „урок по живот“. Сподели с нас методите, които Януш описва в книгите си и по които е ръководил дома. Той не е бил просто директор, а истински баща на децата, разбирал техния вътрешен свят, говорещ техния език и намиращ пътя към сърцата им. В книгите си „Как да обичаш дете“ и „Моменти от обучението“ той описва точно тези методи, които все още намират приложение. Съветът на Марта, който често повтаряше, беше: „Прочетете тези книги преди да станете родители“. Уроците в тях са актуални и днес.

 

Втората ни спирка за деня беше ПОЛИН – музей за историята на полските евреи. Там ни посрещнаха Елжбета и Катажина с усмивки, които бързо ни стоплиха след хладното време навън. Подготвени за нас бяха папки с листи, съдържащи въпроси и задачи, които провокираха разговори, обогатяващи знанията ни не само за съдбата на евреите по време на Холокоста, но и за живота им преди това. Обсъдихме и стереотипите, които са изградени срещу тях днес и откъде се пораждат. Теми, важни за обществото днес, разделено от омраза и предразсъдъци. След обиколката се настанихме в ресторанта на музея, където ни предложиха интересни и цветни ястия от еврейската кухня, всеки вкус нов и поднесен по оригинален начин.

Последната ни среща за деня беше във вилата на Ян и Антонина Жабински, разположена в сърцето на Варшавския зоопарк. Олга Збониковска ни разведе из къщата, запазена в автентичния си вид от времето на Втората световна война, което правеше предаването на историите по-въздействащо. Разгледахме дневната и офиса на Жабински, пианото на Антонина, пишещата машина на Ян, семейни снимки… Стотици евреи са спасени от това семейство, рискувайки живота и сигурността си, тъй като в зоопарка пребивавали германци. За да опазят укритите в мазето хора, съпругата на Жабински създава таен код – при заплаха свирила мелодия на Бах, част от „Хубавата Елена“. При звука от пианото, скритите евреи преминавали през тунел, свързващ мазето с празна клетка, оставали там, докато не чуят мелодията, подсказваща, че е безопасно – откъс от Шопен.

 

След вълнуващия ден и вдъхновяващи разговори, дойде време да опознаем сърцето на Варшава. Посетихме централната част на града, а след кратък тур имахме свободно време, за да се разходим из малките улички, всяка със свой собствен чар, да пазаруваме сувенири и да усетим уханието на града. Шареният площад привличаше вниманието ни, а с залязването на слънцето, градът придобиваше все по-романтичен вид. Уличните лампи нежно осветяваха паветата, създавайки уютна атмосфера. Заедно с няколко души от групата се разхождахме, търсейки нещо интересно или просто спокойствие в притихналите улички. Открих прозорче, предлагащо горещ шоколад – идеалното завършване на вечерната разходка!

След това беше време за вечеря. Очакваше ни ресторант в централната част на Варшава, където се насладихме на традиционна полска кухня. Вечерта премина в смях и приятни разговори и много нови вкусове.

ДЕН 3 – 08.10.2024

Денят отново започна рано. След закуска в ресторанта на хотела, заедно потеглихме към Кралския замък във Варшава. Там се потопихме в една нова част от полската история, обгърнати от цветове, скулптури и множество картини – дворецът беше истински празник за очите! С Поли се постарахме да документираме всяка зала в нашата галерия. Аудиогидът, предоставен от замъка, направи опознаването на емблематичната сграда още по-пълноценно, разкривайки ни детайлите й.

След обиколката дойде време да отпътуваме за Краков. Пътят беше лек и приятен, а самият град – разнообразен и интересен, с комбинация от нови и автентични сгради. Първата ни спирка бяха Фабриките Емалия на Оскар Шиндлер. Там ни разведе Бартоломей, който ни пренесе в предвоенен Краков, но и Краков в хода на войната. Разказа интересни истории и важни исторически събития. Музеят се отличаваше с това, че създателите му бяха помислили за личното преживяване на всеки посетител. Всяка зала беше тематично оформена според периода, който представя – залата с разкази за гетото, с каменни стени, а участъци, разкриващи военните действия, които бяха по-тъмни, с звукови ефекти и въздействащи снимки. Запознати по-отблизо бяхме и с историята на самия Шиндлер, бизнесмен, първоначално мотивиран от лична облага, но променен и отговорен за опазването на живота на над хиляда евреи.

След този интересен и обогатяващ тур, се настанихме в хотела ни за следващите две нощувки и вечеряхме в ресторанта му.

ДЕН 4 – 09.10.2024

Това беше денят на нашето посещение в Аушвиц – ден, който дълго очаквахме, но който също ни изпълваше с плахост. Знаехме, че през железните порти на този исторически обект ще излезем променени. Чели и слушали за лагера, сега беше наш ред да усетим тежкия въздух там.

Денят беше облачен, а дъждът леко капеше. Минахме под надписа „Arbeit macht frei” и нашият тур из лагера започна. В рамките на два часа бяхме разведени из различните сгради в първата част от лагера. В тях се съхраняваха предмети, останали от евреите, както и сърцераздирателни снимки и потресаващи гледки, след които на няколко пъти се наложи да подсуша намокрените си очи. След това продължихме към втората част на лагера, където сградите бяха ниски бараки. Минахме покрай релсите, на които са спирали влаковите композиции, пълни с евреи. Влязохме и в една от бараките – условията, в които са живели лагерниците, са били неприемливи. Все пак, дори и в тези страшни обстоятелства, някои не загубили надежда до края.

След интересната, но и тежка обиколка на Аушвиц, отпътувахме обратно към Краков за срещата ни в JCC – център на еврейската общност, разположен в еврейския квартал Кажимеж. След интересната дискусия, в която ни запознаха с историята и структурата на общността, беше време да опознаем Краков.

В рамките на няколко часа обиколихме малките улички и големите площади на Краковския център. Зад всеки ъгъл се криеше нещо ново и красиво, а вечерта жълтите лампи осветяваха и топлеха старите улици. Отново с горещ шоколад в ръка, попивах и запечатвах всеки момент от вечерната ни разходка. След това се отправихме на вечеря с екскурзовода ни, който ни придружаваше от първите ни моменти в Полша до последните. Вечерта беше изпълнена с интересни истории, разнообразни теми на разговор и приятелски смях.

Ден 5 – 10.10.2024

Беше време да се прибираме… Изминалите четири дни ни бяха донесли много – знания, преживявания и нови приятелства, които ще пазим завинаги в сърцата си.