Остават броени дни, за да дадете своя вот в десетия Международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“. Историите си за мрак и светлина в десетия Международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” разказаха 111 млади български автори. Журито оповести своите номинации, от които ще бъдат […]
АНГЕЛЪТ, КОЙТО УШИ МОИТЕ КРИЛЕ В памет на един забравен герой в българската история –Настъпи сетният ми час.– помисли си Исак.- Тя пристигна благополучно. Успя да ме намери в тази порутена барака, изградена от прогнили тухли, скрепени с твърдия цимент на гнева и омразата. Пристъпваше тихо, мислейки си, че не я чувам. Усещах спаружения й […]
ПОРТИТЕ НА СПАСЕНИЕТО Човешката молитва е по-лека от въздуха, тя се издига нагоре и достига небесните висини. Затова куполът на синагогата трябва да е син, осеян със звезди – точно като небето. Да символизира онази вис, където молитвите намират своя дом. Странна е връзката между Хашем и човека. Името му не трябва да се споменава […]
ИСТОРИЯ ЗА МРАК И СВЕТЛИНА I * Какво ли е чувството да се родиш, да умреш и да се родиш отново? Едва ли някой някога е изпитвал подобно нещо, нали? Е, аз съм! Поне в това се опитва да ме убеди едва крепящата се възрастна жена срещу мен. Очите ѝ са […]
МОЯТ ЕВРЕЙСКИ ПРИЯТЕЛ Като малък живеех в Пловдив, един проспериращ по времето на Царска България град. В един летен ден, когато с другите деца си играхме навън, в отсрещната къща, където живееха арменци и турци, се настаняваше ново семейство. Бързо се затичахме към новодошлия файтон и се запознахме с детето, казваше се Арън Коен. Тъмнокосо, […]
МОЯТА ИСТОРИЯ Казвам се Рахел. Стоя на камъка, под големия орех, и въпреки това ми е ужасно горещо. Пак съм излязла от нас, по най-горещото време на деня. Юли е, 1937 година, тук в родния ми Кюстендил, аз съм на девет и нехая за притесненията на възрастните. Към мен се приближава Дарина. Започваме да си […]
ДЕСЕТ КИЛОГРАМОВА РАНИЦА Историята на Софи Пинкас по време на Втората световна война. Преди осемнадесет години, аз станах горд член на видинското си семейство, което освен майка, баща, баба и син, вече имаше и дъщеря. Първите години от детството са ключови за характера на човек, или поне така казват. Е, моите със сигурност не бяха […]
ИСТОРИЯТА НА САРА ЛУНА Годината беше далечната 1941-ва. Щом престъпи дървения праг на кооперацията, в която живееше, малката Сара Луна, едва седемгодишна, видя на входната врата табела, на която пишеше нещо. Учудено, момиченцето влезе, затвори вратата плахо и веднага щом зърна майка си, попита какво пише на тази табела и защо е на вратата им. […]
СЛЕПЕНИ ДУШИ Цигулката плачеше. По струните й се увиваха душите от оня свят – забравени, без лица. Лъкът танцуваше и фино порязваше стенанията им. Разказваше истории от други светове. Истории, които сега чертаеха нашето минало и нашето бъдеще. Историите на една отминала война. Просмукваха се в кожата на нашия свят. Свят, притръпнал за злото. Свят […]
ЩАСТИЕТО ИМ ОТИВАШЕ Мемоарите на един скитник, август 1940г. Животът е като едно всемогъщо огледало. Виждаш всичко което се отразява, но го пречупваш през своята призма. Въпреки че някои казват, че имам девет живота, аз не спирам да гледам хората, както те виждат мен. Могъществото на живота мога да усетя само тогава, когато се поставя […]
