Петър Исаев Ступел е български композитор. Роден е на 27 април 1923 г. в София.
Завършва Музикалната академия в София в класа по пиано на проф. Андрей Стоянов – 1947, а от 1947 до 1949 специализира камерна музика в Музикалната академия “Ференц Лист” в Будапеща при Лео Вайнер и Пал Кадоша.
Работи като музикален редактор в детска редакция на Радио София, асистент по хармония в Музикалната академия в София, композитор на Ансамбъла за песни и танци на БА (1953-1965), музикален редактор в “Балкантон”, главен редактор на музикална редакция на БНТ – 1967-1972. Една от важните му роли в българския музикален живот е ръководството на един от най-престижните фестивали – „Софийски музикални седмици“.
Член е на Съюза на българските композитори.
Сред най-известните му творби за деца е „Зайченцето бяло”. Автор е на детски песни, детска оратория “Държава Пионерия”, оперети, детски мюзикъли. Пише музика към театрални постановки (“Когато розите танцуват” – 1961), към филми (“Любимец 13”, “Бъди щастлива, Ани”, “Специалист по всичко”, “Старинната монета”, “Таралежите се раждат без бодли”).
Приносът му за формирането на българската естрада е значителен, а много от лиричните му песни ще останат като образци на българската забавна музика от 60-те (“Снегът на спомена”). Своята дейност, свързана с естрадата, започва още през 40-те, когато създава редица песни по стихове на Радой Ралин и други поети.
Сред песните, които пише по повод на световните фестивали на младежта и студентите (от 1947 насам), е и “Малката креолка” (изп. Мими Николова) за фестивала във Виена – 1959.
Петър Ступел е един от първите композитори, които създават естрадни песни с ангажирана тематика през 60-те години на ХХ век. По-голяма част от песните си създава по стихове на известни поети. Автор е на музиката към два филмови мюзикъла “Баща ми бояджията” и “Чичо Кръстник” – 1988. Много от песните из детските му филми и мюзикъли също могат да се причислят към забавната музика. С неговите „Сънчо“ и „Зайченцето бяло“ израстват поколения български деца. Много песни са носители на награди от фестивала „Златният Орфей”.
Умира в София на 30 ноември 1997 г.
Произведения:
