Да обичаш, въпреки… Това е тест за определяне на характера, разработен от американски психолози и предназначен за бързо идентифициране на човешките качества. Точност 100%. Моля, прочетете следния разказ, подчертавайки с червен химикал всяко едно действие, което ви се струва на/отвъд границата с „доброто“. Задайте си въпроса „Аз способен/способна ли съм да извърша това? “. Отговорете […]
Връщай се напред ( От Холокоста до Израел) Моето име е Венони. И все още чакам баща ми да се върне. Така, както чакам и Месията да слезе отново на земята. Не знам кой от двамата ще дойде по-рано. Майка ми също чакаше баща ми, но тя се молеше на Бог да ѝ го върне. […]
Да обичаш… въпреки… В дълбоките дипли на моята памет за миналото и настоящето има имена, които никога няма да забравя: Ерих Мария Ремарк, Айнщайн, България, Холокоста, Шимон Перес, Михаел Бар-зоар. А Огоста – моята река – тече уморена в коритото и невнятни приказки разказва. Не приказки, а легенди – безкрайни като нея, пълни със златни […]
Селена Поредната мрачна, сива сутрин на 1942 г. Поредните недоволни лица на хората от семейството ми, отиващи на работа във фабриката. Бях свикнал с ежедневието си, изпълнено със страх. Ужасен страх. У всички и у всекиго. Той помрачаваше доскоро светлите лица дори на нас, децата. Втората световна беше в разгара си. В България хората дори […]
Да обичаш, въпреки… Беше зимата на 2017 година. Не помня деня, нито часа. Прибирах се от училище, а навън валеше като из ведро. Дърветата, обрулени и настръхнали, наподобяваха плашила. Вървях из уличките – приглушени и мрачни. Мислех си за баба Ивет и как щях да и разкажа какво сме учили в часа по история. И […]
Фани „Когато падащите звезди се приземяват в Бухенвалд” 19 Март 1943 г. (Бухенвалд, Германия) Тихо, тихо… Не плачи! Ще ни чуят долу! Спокойно. Тук съм. Майка ти е вкъщи и те чака. Тихо, хайде заспивай… Пак ли писа писмо? Ще ни хванат… Пощальонът се страхува. 1 Март 1943 г. (Бухенвалд, Германия) „Здравей, Мамо! Как си? […]
